Иван Нейков: Пенсионният модел става заложник на споразумение с оглед власт

Отново пенсионният модел се превръща в заложник на предизборни кампании, на търговия, на споразумение с оглед власт. Това каза по bTV Иван Нейков, бивш социален министър и председател на Балканския институт по труда и социалната политика.

Той коментира договорката между ГЕРБ и Обединените патриоти минималната пенсия да се увеличи до 200 лв. до края на годината. Припомняме, че в управленската програма на двете партии за четиригодишен мандат за управление е заложено индексиране на всички пенсии със средства от събраните суми след ревизия на инвалидните пенсии.

При всички положения намеренията са добри. Преди изборите беше обещано нещо и сега дойде моментът на изпълнение на обещанията. Това, което се случи, обаче показва, че нито зад 300-те, нито зад 200-те лв. стоят сериозни разчети. Принципът е: „Дайте нещо да дадем, пък като не може 300, дайте поне да дадем 200“, коментира Нейков. 

По думите му заложената в програмата 200 лв. минимална пенсия означава, че ще продължи и ще се засили зависимостта на бюджета на Националния осигурителен институт от държавния бюджет. Сега около половината от бюджета на НОИ идват не от вноски, а от данъци, от републиканския бюджет, припомни той.

„При едно такова увеличение трябва да бъдат намерени допълнителни над 1,4 млрд. лв. годишно, за да се плаща това увеличаване. Те няма как да дойдат от осигуровки, защото не са предвидени. Това означава, че ще дойдат от бюджета, т.е. ще се намали бюджетът за нещо друго“, обясни Нейков.

Ако управляващите наистина искат да помогнат на хората, които разчитат само на тази минимална пенсия, това може и трябва да стане, но не през пенсионната система, смята експертът.

Той обясни, че ще има усещане за несправедливост - този, който е работил 15-20 години и си е изкарал пенсията от 190 – 200 лв., ще се почувства „будала“, че си е плащал осигуровки, защото и онзи, който не е плащал, пак ще вземе 200 лв.“, каза Иван Нейков.

Според него може да бъде осигурен допълнителен финансов ресурс от бюджета за онези, които имат доходи под някакво ниво – примерно 300 лв. Тоест финансов инструмент, който да доплаща до определено ниво, но ще се изчислява какви други помощи получават тези хора – енергийни, еднократни финансови и пр.

„Ако увеличим пенсията на хора само защото е ниска, правим нова несправедливост“, посочи той.

По думите му „ще направим нова грешка, ако насъскаме обществото срещу хората с инвалидни пенсии. Това, че някой има увреждане на здравето, което го прави не напълно работоспособен, не означава, че не може да работи, нито, че е лъжец“.

Според Нейков една от грешките в осигурителната система е, че се прави нещо без оценка на въздействието. Ако обещаваш на едни хора, че ще вземеш от други, за да им дадеш на тях, сблъскваш две големи групи в обществото. Съгласен съм, че трябва да има промяна в системата за инвалидните пенсии, но някой трябва да седне и да я прави, не само да се говори“, категоричен е Иван Нейков.

Според финансиста Емил Хърсев няма начин да се поддържа пенсионната система дълго време за сметка на бюджета и затова ще трябва да се вдига пенсионната възраст.

Той посочи, че осигурителната система в момента не само, че не издържа скокове, но не издържа и себе си без каквато и да е корекция на пенсиите.

„Поне половината от разходите на Националния осигурителен институт се финансират от бюджета, поне 1/3 от бюджета отива за социална програма и за допълване на пенсионните и здравни фондове, които не достигат, така че това е немислимо състояние“, каза Хърсев по БНТ.

За проф. Христина Вучева проблемът е друг - че всъщност за следващата година управляващите обещават, че ще бъдат преизчислени всички пенсии, които са отпуснати след 2010 година, което изисква огромен ресурс.

„Това вече е значителен разход и това е необходимото действие, свързано с пенсиите, което не знам защо не се коментира, но то е значимото, и то струва според мен около 1,5 млрд. за всяка година“, каза проф. Вучева пред националната телевизия.