България привлича ноу-хау и инвестиции за дигитализация на икономиката

Индустрия 4.0 е повече от това да бъде развиван само дигиталният сектор, тя е дигитализация и на старите производства и създаване на нови бизнес модели.

Това бе основното послание на служебния министър на икономиката Теодор Седларски по време на конференцията „Индустрия 4.0: Дигитализация и перспективи  за растеж на българската икономика“, чиято цел е да насочи общественото внимание върху значимостта на дигитализацията и нейната роля за повишаване на производителността и конкурентоспособността на българската икономика.

„Дигиталната икономика е не да говорим за ИТ сектора като нещо отделно, защото там и в аутсорсинга сме водещи  като привлекателна дестинация. Трябва да използваме дългосрочно възможностите на свързаността на дигиталната икономика да променим старите сектори така, че да има нови бизнесмодели", посочи Седларски.

„От инвеститорите в България разбрахме как им помага изкуственият интелект и технологиите на свързаност, за да повишат ефективността на производството. Там, където машината сама се учи да произвежда, тя непрекъснато подобрява ефективността на работата", каза икономическият министър и даде за пример стари стругове, които, свързани с компютър и други системи, започват да функционират като модерни машини.

Той информира, че този опит в страната ни се внася от големи германски компании, които дават ноу-хау и култура за развитие на българските предприятия.

„Техните поддоставчици трябва да се съобразяват с тези стандарти, а като привличат преките инвестиции се осигурява успех за българската икономика регионално“, убеден е Седларски.

На въпрос на Investor.bg, че е притеснително, че едва едва 1,2% от БВП на България се използва за разработки и иновации, министърът отговори, че има още много какво да се направи, за да се постигне устойчивост.

„Затова ги правим тези събития, на които се срещаме с бизнеса, за да вдигнем този дял“, поясни Седларски. 

Като добър пример за сравнение Хелге Толксдорф, директор  дирекция  „Разширяване  на  ЕС,  Югоизточна  Европа и Турция“ във Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Германия, даде своята страна, която харчи 40 млрд. евро годишно за модерно индустриално развитие.

Според Виктория Петрова, съветник  в Генерална  дирекция „Вътрешен  пазар, индустрия, предприемачество и МСП“ на Европейската комисия, индустрията на Стария континет е световен лидер с дела на фирмите с иновации в технологиите, които изпреварват през последните две години американските и японските компании.

Тя отбеляза, че вече са подпомогнати 25 хиляди европейски фирми, при които транформацията се движи от цифрови технологии към кръгова икономика.

„Тя засяга начина, по който фирмите оперират. Те избират бизнес модел, като все повече се размива границата между производство и услуги. Има пропаст между високотехнологичните фирми и другите, които работят всеки ден с потребителите, затова промишлеността трябва по-бързо да възприеме новостите“, препоръча тя.

Петрова информира, че недостигът на инвестиции в технологии за европейските фирми е 400 млрд евро.

Тя съобщи и нелицеприятни факти от проучване сред европейските фирми, според които половината от тях не възнамеряват да използват нови модерни технологии, като се има предвид, че само 20% от производствените фирми прилагат нововъведения. 

„Има конкретни начинания и платформи за въвеждане на цифровата технологизация, за да се надгражда над вече произведени стоки. Има и европейска стратегия, чиято цел е интеграция на дигитализацията  в цифровата технология, залегнали с финансиране по Програма Хоризонт 20/20, COSME и в План „Юнкер“, с които до 2020 година трябва да се мобилизират публични и частни средства  до 500 млрд евро, потвърди Виктория Петрова и напомни, че Европейската комисия създава подходящи условия за цифровизация на Единния европейски пазар със стимулиране на иновациите.

Според нея по време на председателството на България на ЕС в началото на 2018 година страната ни има шанс да покаже как европейската рамка може да стане по-гъвкава и приложима.

Росица Георгиева от Дирекция  „Цифрова   индустрия“ в Европейската комисия е категорична, че новите технологии променят начина на  продуктите на пазара с добавена стойност със смяна на процесите и бизнесмоделите.

Тя цитира изследване за автомобилния сектор, което показва, че приблизително 40% от ръста идват след прилагането на нови технологии и продукти от ново поколение.

Георгиева предупреди, че в много сектори като текстилния, хранителния и строителния МСП изостават  с прилагането им. 

„За България е необходимо разработването на цифрови промишлени платформи, но те първо трябва да се изпробват в съответните лаборатории и след това да се валидират. Малките и средните предприятия трябва да поемат риска  да участват в процеса като прилагат международните стандарти, каза Георгиева, но е на мнение, че това е гаранция за бъдещ успех.

За пътна карта за стандартизация в Индустрия 4.0 заговори и проф. Владимир Станчев от SRH University of Appllied Sciences –Berlin. Той цитира и изследването на PwC “Industry 4.0: Building the digital enterprise”, според което производствените компании в глобален мащаб възнамеряват да инвестират около 5% от своите приходи в дигитализация до 2020 г. Това съответства на 907 млрд. долара.  Вследствие на това се очаква за същия период приходите да нараснат с 493 млрд. долара, а разходите да се понижат с 421 млрд. долара. 

Стандартите са различни и затова понякога спъват развитието на Индустрия 4.0, поясни още проф. Станчев.

Като модели в Германия за стандартизация той изброи стандартите DIN, CEN и ISO, които създават информационна сигурност.

По думите на проф. Станчев пътна карта за стандартизация със сертификати за киберсигурност за новите разработки ще получи доверието на бизнеса.