В българското законодателство няма текстове, които да осигуряват ефективна защита и гаранция в случаите на неизплащане на дължими възнаграждения за положен труд. Затова синдикатът предлага конкретни законови промени, които да пресекат тази порочна практика. Чрез тях ще се намалят до минимум субективните причини за неизплащане на възнагражденията, посочва се в позиция на синдикалната организация.
Според Конфедерацията не се знае каква е сумата на неизплатените заплати на работниците в България. По данни на Главната инспекция по труда те варират от 30 до 90 млн. лв. годишно и то само сумите, констатирани при проверки или инциденти.
Според КНСБ причините за негативното явление са свързани с несъвършенства в няколко закона.
Става въпрос за неефективния Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, в чиито гаранционен фонд стоят около 200 млн. лева, пише в позицията. Несъвършени са и нормите в Гражданско-процесуалния кодекс относно възможността да се събере вземане от работодателя по облекчен ред при признато по основание и размер задължение от работодателя.
Наред с това Търговският закон не позволява работниците да са активна страна в производство по несъстоятелност на работодателя. Проблем е и липсата на отговорност на собствениците на предприятието да удовлетворят вземанията на работещите, ако предприятието-работодател вече не разполага с активи.
Конкретните предложения на КНСБ за промени в законодателството включват при обективна невъзможност да изплати дължимото трудово възнаграждение на работника, работодателят да гарантира изплащането на целия договорен размер на трудово възнаграждение. В момента работодателят изплаща трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното трудово възнаграждение.
Производство по несъстоятелност да може да се открива и по писмена молба на работник или служител, на който работодателят не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа по трудово правоотношение, иска още КНСБ.
Синдикатът предлага за гарантирано вземане на работниците да се считат неизплатените трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не по-малко от две работни заплати. А максималният размер на гарантираните вземания да се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.