Фермери: Иновациите са най-важният фактор за развитието на земеделието

Иновациите са най-важният фактор за развитието на земеделието, коментираха участниците в организирания от Клуб Инвестор дебат „Предизвикателствата пред земеделците през 2017 г.“. Преди това при откриването на форума зам.-министърът на земеделието доц. Светла Янчева заяви, че мярката за иновации по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) трябва да бъде отворена тази година.

Преди десетилетия едно семейство е изхранвало благодарение на земеделието предимно себе си, а днес една средна земеделска ферма може осигури хляба на град като Велико Търново, заяви земеделският производител Емил Пелтеков. 

„Няма друг отрасъл в световен мащаб, който да се е развил по този начин в последните 100 години. Иновациите за нас са най-важното нещо. Ако това спре, земеделието в България ще спре“, коментира той.

В бъдеще ще са необходими повече познания, коментира Жечо Мурзов, търговски мениджър в Байер Кроп Сайънс България. Той очаква в следващите години благодарение на разработваните от компаниите в сектора нови технологии и препарати да бъде ограничено използването на химия в земеделието.

Експертът заяви, че неговата компания възнамерява да комбинира предимствата на биологичните и химичните препарати за растителна защита, тъй като в момента е трудно да се развива зърнопроизводство само с биологични продукти.

Клуб Инвестор

1 / 7

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Още галерии

Той припомни друга иновация в земеделието от последните години, която повиши добивите на зърнопроизводителите – използването на фунгициди, и информира за нови разработки на компанията. „Моята препоръка към производителите е да видят какво ще изкарат от даден продукт, а след това да преценят дали е скъп, или евтин“, каза той.

Компанията освен това инвестира в обучение на консултантите си, за да могат те да разясняват на фермерите как да оптимизират производството без да вкарват допълнителни средства.

Някои от иновациите в земеделието може да са свързани с IT продукти, заяви председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. Тя даде пример с група фермери от Холандия,  които събират база данни за стопанствата си и ги споделят с анализатори и на базата на това оптимизират дейността си, като се обединяват под формата на дигитална кооперация. Боянова посочи и проект за прецизно напояване в Сърбия и платформа за събиране на данни от стопанствата в Босна и Херцеговина.

Институтът възнамерява да разработи иновативна платформа в помощ на земеделските стопани, където те ще могат прочетат информация по темата, да се запознаят какво работят научните институти в България и да се свързват помежду си.

Когато става дума за семена, фермерите избират иновативния продукт, заяви Георги Герджиков, експерт Ключови клиенти в Пионер Семена България. Той посочи, че 20% е разликата в цената на царевицата за посев, в зависимост от това дали сортът е устойчив на суша, или не.

„Практиката показва, че фермерите избират иновативния продукт, защото тези 20% са 1 лев на декар повече, а носят минимум 5% по-висок добив. Иновацията се оценява от фермерите. Като купуват модерния хибрид, казват на фирмите да си развиват научната дейност“, коментира той.

Георги Герджиков даде като пример за иновация разработените сортове слънчоглед, които позволяват нивата да се третира срещу плевели и в същото време дават висок добив. Той посочи още, че компанията, която представлява, е започнала дейността си с производството на хибридни сортове царевица, а в последствие развива устойчиви на суша сортове. Това е много актуално за България и Европа в момента, каза той.

Напояването трябва да е държавна политика, а в последните 4 години то не беше финансирано по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), коментира Димитър Атанасов, управител на Нетафим България ТП. По негова оценка фермерите в България са напредничави. Той разказа за проект за напояване, който компанията му изгражда, на площ от 2000 дка в Силистра.

„Има два вида земеделци – едните са твърдо решили да развиват стопанствата си активно, а другите работят както преди 50 години“, заяви Емил Пелтеков. Той даде пример с иновация в собственото си стопанство, където с производител на торове ще се работи по пилотен проект за прецизно третиране на растенията с препарати. Площите ще се изследват със специални сензори, закачени на земеделската техника, след което специален софтуер веднага се подава сигнал към машината дали и колко да пръска препаратите в необходимите дози.

Производителят посочи, че инвестира ежегодно значителни суми в нова техника и иновации. „Затова зърненият сектор стана модерен, защото европейските средства отидоха при хора, които работят. Повечето от нас са на мнение, че ако европейските пари спрат, ще е най-добре, ще се махне шлаката – нездравата конкуренция“, каза производителят.

Основната насоченост на иновациите трябва да е намаляване на човешкия труд, заяви земеделският производител Борислав Петков. Според него заложеното в ПРСР финансиране от 1 млн. евро за иновативен проект е твърде високо. Светлана Боянова поясни, че има възможност то да бъде намалено, а при неуспех на иновацията фермерът няма да връща парите на ДФЗ. Според Петков е напълно достатъчно един грант за иновации да бъде 50 хил. евро.

Дебатът на Клуб Инвестор се провежда с подкрепата на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) – генерален партньор, Пионер Семена България, Bayer Crop Science и Netafim – Ирисист. Институционални партньори са Индустриален Холдинг България, Елана и Институтът за агростратегии и иновации.