Жените с високи доходи в България работят в IТ или банковия сектор

Жените в България с високи доходи най-често са заети в IТ сектора, който е доминиращо мъжки, в банковия сектор, в сферата на енергетиката и далекосъобщенията, каза лидерът на КНСБ Пламен Димитров на конференция за равенството на половете, организирана от синдиката, предава БТА.

Заетостта при жените остава предимно в нископлатените отрасли, традиционно феминизирани, като хранене, почистване, социални услуги, търговия и шивашка промишленост.

Мъжете доминират в две от трите най-високоплатени икономически дейности. В "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" жените имат по-ниска средна работна заплата с 18,5 на сто. В "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" заплащането им е по-ниско с 14,9 на сто, а наетите жени с висше образование са повече от заетите мъже в тази група, но брутната месечна заплата е с 26% по-ниска от тази на мъжете със същата степен на образование, отбеляза Пламен Димитров, позовавайки се на данни на НСИ. 

Поне два пъти по-малко са жените с над 1000 лева месечни чисти доходи от труд в сравнение с мъжете в България. Дамите с доходи под 500 лева доминират над мъжете, показват данни от изследване на КНСБ.

“Колкото по-високи са доходите, толкова по-малко са дамите, които попадат в съответната група”, каза Димитров.

Наблюдава се тенденция за нарастване на разликата в заплащането по пол. През 2015 г. тя достига до 14,2 на сто, по данни на НСИ, при 10,6 на сто през 2007 г. Успокоение е, че в държавната администрация разликата в заплащането по пол е 15,4 на сто при средно за ЕС 16,3 на сто, коментира той.

Присъствието на жените в платения труд се увеличава през последните години, но все още изостава от нивата, достигнати през 2007 г. Коефициентът на заетост при дамите достига до близо 60 на сто през четвъртото тримесечие на 2016 г. при 58,5 на сто за същия период на 2007 г., но за този период заетостта при жените отчита загуба с близо 154 хиляди работни места.

Според Димитров тези промени са повлияни от намаляващия брой на населението, тъй като за периода 2007-2015 г. то намалява с 487 хил. души, като жените намаляват с 264 хил.

Коефициентът на безработните жени (6,5 на сто) е по-нисък от средния за страната – 6,7 на сто, но продължава да се задълбочава младежката безработица сред жените, като достига нива от 13 на сто при 11,4 на сто през 2007 г.

Близо 57 на сто от безработните жени са без работа поне две и повече години. 56 на сто от хората извън работната сила са жени, а 719 хиляди са жените на възраст 15-64 години, които не желаят да работят, като за над една трета от тях основната спирачка са лични и семейни причини, посочи Димитров.

Според него трудният баланс за съвместяване на трудовия и семейния живот отслабва позициите на жените на пазара на труда. Около 25,2 на сто от безработните, които се грижат за деца до 14 години, не успяват да се включат на пазара на труда поради липсата на подходящи и достъпни заведения за социални услуги, а други 25,3 на сто от безработните жени, грижещи се за възрастни хора, биха работили, ако има кой да се грижи за близките им.

Жените са изправени пред сериозни пречки за кариерно развитие и достигане до най-добрите позиции в компаниите, посочват от КНСБ.

Жените вземат и по-ниска пенсия с 29 на сто от тази на мъжете. Делът на бедните жени нараства и през 2015 г. е 23,8 на сто, а в риск от бедност и социално изключване достига до 43 на сто.

Средната разлика в заплащането в Европейския съюз е по-голяма

През 2015 г. разликата в заплащането между половете в Европейския съюз е била 16,3%. Най-малка разлика е регистрирана в Люксембург и Италия (по 5,5%), а най-голяма – в Естония (26,9%), Чехия (22,5%), Германия (22%), Австрия (21,7%) и Великобритания (20,8%).

В сравнение с 2010 г. разликата в заплащането се свива в по-голямата част от страните членки на ЕС. Най-изразени са намаленията в Белгия (от 10,2% до 6,5%), Унгария (спад с 3,6 процентни пункта), Люксембург (-3,2 пр. п.) и Румъния и Финландия (по -3 пункта).

Същевременно разликата в заплащането е нараснала за този период в десет страни от ЕС, като най-значителни са повишенията в Словения (от 0,9% през 2010 г. до 8,1% през 2015 г.) и Португалия (с 5 пр. п).

Като цяло разликата в заплащането на мъжете и жените в Европейския съюз остава доста стабилна през разглеждания период, отчитат от Евростат.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.