Здравното министерство не вижда опасност от ограничаване на достъпа до лекарства

Твърдението за сериозна опасност за ограничаване на достъпа на българските пациенти до нужната им лекарствена терапия поради новите изисквания на здравното министерство, свързани с електронния търг за медикаменти в болниците, е несъстоятелно.

Това се посочва в отговор на здравния министър в оставка Петър Москов на отвореното писмо от индустрията.

Миналата седмица производителите и дистрибуторите на лекарства в страната възразиха остро срещу електронния търг за медикаменти в болниците на здравно министерство. Според тях новите правила на ведомството създават предпоставки за ограничаване на достъпа до лечение. В становище, публикувано на сайта на министерството, се посочва, че здравният министър в оставка е на друго мнение.

Относно първата забележка на индустрията, че липсват критерии за подбор на включените в обществената поръчка за две години напред лекарствени продукти от МЗ посочват, че Министерство на здравеопазването не може да създаде критерии за лекарствените продукти, които да бъдат включени в обществената поръчка, тъй като те се избират от самите лечебни заведения от всички лекарствени продукти, включени в Приложение 2 на Позитивния лекарствен списък.

Всяко лечебно заведение, което участва в електронния търг, е имало възможност в рамките на 14 дни да заяви всички лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, от които то има нужда. Едно от изискванията при разработването на системата е да няма възможност за промяна на подадените от лечебните заведения заявки от когото и да било, включително и от Министерство на здравеопазването като възложител. По този начин се гарантира, че лечебните заведения ще бъдат осигурени с лекарствени продукти, отговарящи на нуждите им, а няма да им бъдат налагани административни и бюрократични критерии.

Що се отнася до предполаганата опасност за ограничаване на достъпа на българските пациенти до нужната им лекарствена терапия заради изискването за “ненужно висок минимален остатъчен срок на годност на продуктите към датата на доставка”, в отговора на Москов се казва, че твърдението е напълно несъстоятелно. Изискванията на обществената поръчка са за минимален остатъчен срок на годност над 50%. Досега всички обществени поръчки, извършвани от Министерство на здравеопазването, са съдържали изискването за доставка на лекарствени продукти с минимален остатъчен срок на годност от 60%. В отговор на направено запитване различните лечебни заведения отговорили, че изискваният от тях минимален остатъчен срок на годност е между 75 и 60%.

Твърдението за ограничаване на конкуренцията също е несъстоятелно, посочва се в отговора на министерството и се уточнява, че процедурата е обявена за всички лекарствени продукти, включени в Приложение 2 на Позитивния лекарствен списък. Никъде в условията на обществената поръчка не са посочени видове опаковки или търговски наименования на лекарствени продукти, тъй като точно това би довело до ограничаване на конкуренцията и нелоялно насочване към един или друг производител. Твърдението, че електронната система не позволява посочването и участието по една номенклатурна единица с повече от един производител/притежател на разрешение за употреба, е неправилно. Системата позволява да бъдат избирани по един или няколко производители/притежатели на разрешение за употреба за една номенклатура.

"Разбираме притеснението на представителите на бизнеса, за които е икономически неизгодно да участват в обществени поръчки за всички видове опаковки от даден лекарствен продукт. Това намалява печалбата за производителите на лекарствени продукти. За лечебните заведения и пациентите от друга страна, липсата на желание от страна на бизнеса да доставя всички регистрирани опаковки и форми от даден лекарствен продукт, води до невъзможност за пълноценно изпълнение на терапевтичните схеми и бракуване на скъпоструващи лекарствени продукти. Твърдението за въвеждане на утежнена административна процедура е невярно", пише в становището на МЗ.

От министерството изтъкват, че никога не са имали за цел да определят максимални количества и да ограничават лечебните заведения. Обществената поръчка е за ориентировъчни количества, които са определени на база потреблението на лечебните заведения през 2015 г. с годишен резерв от допълнителни 30%. Никъде в условията на обществената поръчка не е записано, че при намаляване на количествата от даден продукт не може да бъде обявена нова отделна обществена поръчка за него.

В допълнение към това всяка година ще се провеждат нови обществени поръчки за всички нови медикаменти, включени в Приложение 2 на Позитивния лекарствен списък, за да може българските пациенти да имат достъп до всички нови и иновативни лекарствени средства заплащани от НЗОК. Това е отговорът на Петър Москов относно намерението на МЗ за определяне на централно ниво на максимални количества за всяко международно непатентно наименование (INN), които да се закупуват от лечебните заведения за период от две години.

"Относно гаранциите за информационна сигурност на системата, бих искал да ви уведомя, че цялата комуникация на потребителите със системата се извършва посредством криптирана връзка, която е двустранно осигурена", посочва Москов по повод критиката за сериозни пропуски при изработването на самата електронна платформа по отношение на гаранции за информационна сигурност. Според ведомството се гарантира прозрачност на процедурата и изпълнение на обществена поръчка по най-обективния и ясен критерий – а именно най-ниска предложена цена с гарантирано качество на лечение.