Стамен Янев: Сега е моментът да се инвестира в образование и наука

- В статистиките на БНБ за преките инвестиции в страната през последните години се наблюдава рязък спад на вложенията в страната - 33% за първите 8 месеца на 2016 г., или близо половин милиард евро. Защо, каква е причината, нали вече не сме в икономическа криза, нали бизнесът е доволен?

- Нека изчакаме да излязат по-нови данни, защото тези числа отчитат период, който е до известна степен със „забавен“ темп на развитие. Имам предвид летния период, когато доста компании са в почивка. На мен ми се струва, че от тази година има нови методи за измерване на инвестициите и тук съм длъжен да подчертая, че споменатите данни са предварителни. Винаги окончателните числа отчитат ръст нагоре, спрямо предварителните.

Миналата година беше отчетен 23% ръст на инвестициите спрямо 2014 г. Действително имаше рязък спад преди няколко години, но смятам, че България успя да го преодолее и трендът в момента върви нагоре. Надявам се да го запазим и през следващите години.

- Споменахте челните позиции на страната ни относно икономическия ръст. От доклада към бюджета за догодина обаче става ясно, че Министерство на финансите предвижда икономиката да забави темпа на растеж до 2,5%. Очаквате ли това да се отрази на инвестициите? 

- Обикновено прогнозите са доста консервативни. През 2015 г. Европейската комисия (ЕК) прогнозираше ръст 0,8%, а ние завършихме годината с ръст 3,1%. През началото на тази година не ни даваха повече от 1,5%, а ние отново се борим за ръст над 3%. Ако това съотношение между прогноза на ЕК и реален ръст се запази, то няма нищо по-логично от това да се борим за ръст догодина от над 4%. Съществена компонента по отношение на ръста на икономиката са реализираните и осъществени преки чуждестранни инвестиции, така че наистина се надявам да имаме ръст и на капиталовложенията в страната.

Сега е моментът да инвестираме в образование, наука и иновации. С това ще поставим основите на една по-добра и по-адекватна икономика, която да оперира свободно и със самочувствие на глобалния пазар.

- Имаше ли компании, които се отказаха да инвестират у нас и защо?

- С ръка на сърцето мога да кажа, че аз лично не съм имал такъв разговор с нито един инвеститор. Надявам се това да не се промени.

- Добре, все пак, кои са основните проблеми, които мъчат инвеститорите в България? Какво ги смущава?

- Бавната администрация много мъчи инвеститорите. Този проблем дори е посочен и от Световната банка в годишната им класация Doing Business. (Бел. ред. - има се предвид достъпът до електричество и бавното присъединяване към електропреносната мрежа. В категорията „Свързване с електрическата мрежа“ в класацията България е на 104-то място.) Пречка пред компаниите, които искат да започнат бизнес тук, е и дългият период за получаване на разрешително за строеж, а също и липсата на кадри в определени области. Трябва все пак да отбележим, че тук Министерство на образованието и науката вече предприе някои по-важни мерки и фирмите вече имат думата за това какви служители им трябват.

- Говорите за въвеждането на т.нар. дуално образование?

- Именно. Чрез него ние ще отговорим адекватно на нуждите на бизнеса, така че действително този проблем да се реши и да не се говори за липса на кадри. Това обаче ще отнеме време. В краткосрочен план трябва да се говори за привличане на кадри от трети страни по линия на двустранни споразумения с конкретни държави или създаване на стимули за привличане на българи от чужбина.

- В кои сфери имаме нужда да внасяме кадри?

- IT индустрията, производство на автомобилни части, трябват технолози, инженери. Липсват т.нар. средни квалифицирани кадри за индустрията, хора, които не е нужно да са инженери, но са с определен тип занаят, който в годините е претърпял огромно развитие. Например, един шлосер не е редно да се обучава на технологии отпреди 50 години. Не може да очакваме инвеститорите да искат да дойдат тук и да работят с инструментариума отпреди 30 години. Това е основният проблем. Хубавото е, че българите сме достатъчно способни и бързо приемаме иновациите в работния процес. Успяваме да съкратим процеса на преквалификация и много инвеститори, повярвали в България, отчитат този факт.

- От Българска стопанска камара (БСК) всяка година правят изследване за административната тежест над бизнеса. Има ли според вас някаква промяна, от камарата говорят за дублиращи се режими, за неправомерни изисквания към фирмите, по-малко ли са регулациите сега?

- Като част от Министерство на икономиката ние работим активно в тази област. Миналата година приехме изменение в нашия правилник. По-конкретно процедурата за сертифициране на инвеститори беше опростена. Сега например, всички документи от различните български институции, които са нужни за даден проект, не се налага инвеститорът да обикаля да ги събира, а ги взимаме ние. Успяваме да съкращаваме сроковете, успяваме да се преборим и с излишните изисквания и се надявам, че административната тежест може да бъде намалена. Част от насърчителните мерки са именно в тази посока.

- Има ли състезание между общините за привличане на инвеститори?

- Конкуренцията е един здравословен процес и именно заради това Европа е такъв икономически гигант, защото основната политика е по линия на конкуренцията. Когато има добра конкуренция, това означава по-добър продукт, по-качествен и на по-ниска цена. В този ред на мисли е по-добре, че има конкуренция между общините. Те се борят за всеки проект и се опитват да се усъвършенстват. За нас няма значение къде са инвестициите, важното е да са в България. По-скоро работата ни е в това да насърчаваме определени инвестиции в определени региони.

- Може ли да се каже, че големите градове ощетяват малките, защото са по-конкурентни?

- Донякъде, но все пак всяка община има своите преимущества и ако искат да привличат инвестиции, трябва да се постараят. Например, да бъдат по-бързи, по-идейни, по-отзивчиви. Ако големите общини имат по-голям капацитет, то по-малките имат други възможности, които могат да превърнат в преимущество, например те са доста по-гъвкави.