За пореден път България е изправена пред перспективата да попадне под ударите на наказателна процедура от Европейската комисия (ЕК) заради закъсняло хармонизиране към европейското законодателство. Досега не са приети изискванията, свързани с възлагане на договори за концесия, които трябва да се въведат с Директива 2014/23. Срокът беше до 18 април 2016 г.
„Съществуват обаче сериозни съмнения, че европейската директива за концесиите ще реши проблеми в нашата страна, защото е свързана само със строителство на инфраструктура и услуги, с които не може да се изгради устойчива база на просперираща национална икономика", коментира пред Investor.bg европейският консултант д-р Александър Трифонов.
Той предупреди, че с Директива 2014/23 се увеличава опасността от икономическа зависимост на България от чужди корпоративни и финансови, а дори и от политически интереси.
Трифонов е на мнение, че изискванията, които се налагат с европейския документ, няма да повлияят за подобряване на икономическото състояние на страната и за увеличаване на нейната конкурентоспособност.
„Прилагането на европейската директива не дава възможност за решаване на проблеми във връзка с изграждането на промишлени предприятия (въведени са само три вида концесии – за строителство, услуги и ползване) и привличането на частен капитал, което е в основата на стимулиране на научно-приложните изследвания по „Хоризонт 2020“ – за хай-тек предприятия, както и по Плана „Юнкер““, категоричен е специалистът.
Цели на директивата
Декларираните цели на Директива 2014/23 са: улесняване въвеждането на нови инвестиции с насърчаване по-бързо връщане към устойчив икономически растеж; принос за иновации и дългосрочно структурно развитие на инфраструктурата и услугите.
Неясни процедури
Според д-р Трифонов има недекларирани разпоредби в директивата, които обаче са въведени в българския проектозакон за концесиите. Прилагането им може да улесни скрита разпродажба на публична собственост на неизвестни купувачи.
По думите на експерта, спорен е моментът при изчисляване на прогнозната стойност на концесията, смятана от възложителите, която се отнася до приходи от продажба на активи – част от концесията.
„Предоставените активи публична собственост или такива, построени от концесионера, могат да бъдат разпродавани от него, ако печалбата не отговаря на заложената в неговия бизнес план, при това без тръжна процедура и съгласуване с възложителя. Това е пренесено в чл. 28 на проектозакона за концесиите“, уточнява експертът и е категоричен, че така се създават условия за непрозрачност и възможност за корупция при изпълнението на процедурата.