Аутсорсинг индустрията в България ще се сблъска с трудности заради Brexit

Британският бизнес вижда Brexit като възможност, а оптимизмът сред компаниите все повече расте. Това заяви Джон Мънъри, председател на Управителния съвет на Британско-българската бизнес асоциация (ВВВА), на дискусия за ефектите от Brexit върху българския и британския бизнес.

„Бизнесът се нуждае от сигурност, а точно това липсва в момента“, каза той, подчертавайки, че тази несигурност вече засяга бизнеса в България.

„Няколко британски компании от аутсорсинг сектора в България – основно компании в производството, но и в сектора на услугите, казват, че не могат да правят инвестиции в момента, докато ситуацията не се изясни“, коментира Мънъри.

Британските компании предпочитат „меко излизане“ от Европейския съюз (ЕС). „Съюзът има търговски излишък от 60 млрд. паунда с Великобритания и европейските износители със сигурност не биха искали това да се промени“, допълни той.

Според Мънъри твърдото желание на ЕС за свобода на движение на работната сила в замяна на търговска сделка е по-скоро политическо послание, отколкото търговско, а бизнесът във Великобритания със сигурност ще иска отстъпки в това отношение.

Отношенията между България и Великобритания няма да се променят особено след Brexit, тъй като двете страни споделят общи ценности и приоритети, заяви Том Хайнс, ръководител на политическия отдел в британското посолство, представяйки официалната позиция на правителството.

„Великобритания е петият по големина инвеститор в България, като тук са компании като GSK, Shell, Provident и други“, каза той, допълвайки, че Великобритания иска това да се запази. „Обменът между двете страни се е удвоил през последните десет години и се надяваме това да продължи и в бъдеще“, каза той.

„Brexit може да увеличи интереса на британския бизнес към България, но това не може да стане, ако страната ни не допринесе за това с реклама“, каза той.

Според него най-сериозни последствия за Великобритания от излизането ѝ от ЕС ще има върху преките чуждестранни инвестиции, както и върху либерализацията и регулациите. България също ще срещне трудности и ще бъде сериозно повлияна от гледна точка на либерализацията и регулациите заради различните правила, на които ще се подчиняват двете страни.

„Има три критични области, които ще оформят бъдещето на българските компании, правещи бизнес със или във Великобритания – търговията, миграцията и регулациите“, допълни той. Ще има отражения върху вноса, върху способността да се наемат високо- и нискоквалифицирани работници, както и върху промените в стандартите и бъдещите инвестиции. Особено силно влияние ще има върху финансовия сектор, включително българските fintech компании, които се опитват да се наложат във Великобритания, както и върху британските хазартни компании, които напоследък се засилват в България.

„Със сигурност ще има данъчни усложнения за българските компании, като към непреките данъци ще има най-голям интерес, тъй като те са най-хармонизираните в законодателството на ЕС“, заяви Михов. Промени обаче ще има и в ДДС, в митническите тарифи, акцизите и редица други. „В момента и британските, и българските компании се възползват от европейското законодателство, което ги опростява. Директивите на ЕС за данъците обаче ще спрат да важат за Великобритания след Brexit и големият въпрос е – а тогава какво?“.

Оказва се, че за аутсорсинг сектора ще има трудности и в други отношения – защитата на личните данни. „По отношение на защитата на личните данни ЕС има нов закон, който няма да важи за Великобритания, ако това не бъде договорено. Тъй като в аутсорсинг бизнесът има големи потоци и обмен на лични данни, има опасения какво ще се случи с тях и как те ще бъдат защитавани“. Според Михов това може сериозно да удари компаниите, които съхраняват лични данни във Великобритания.

Катерина Краева от адвокатското дружество Wolf Theiss се спря и върху други трудности пред аутсорсинг сектора. Тя подчерта, че клиентите на дружеството в Централна и Източна Европа се подготвят по-скоро за „твърдо“ излизане от ЕС. Това от своя страна ще има негативен ефект върху аутсорсинг индустрията, тъй като тя покрива различни сектори – услуги, автомобилна индустрия, машинно производство, финансови услуги и други.

„Има няколко сфери, които предизвикват тревога за аутсорсинг индустрията – обменът на данни, интелектуалната собственост и прилагането на аутсорсинг и търговските договори“, каза Краева.

По отношение на трансфера на данни една от препоръките ѝ е да се преразгледат клиентските договори, за да се гарантира, че данните ще бъдат класифицирани, съхранявани и обработвани коректно. Търговските споразумения също е добре да бъдат прегледани и предоговорени, най-вече по теми като търговски мита и ДДС, валутни съотношения и определяне на това кое национално право ще се прилага.