Маргаритов: Важно е как ще регулираме „Икономиката на споделянето”

Икономическите отношения от нов вид, условно наречени „икономика на споделянето”, ще заемат все по-централно място в живота на съвременното общество. Очакваме дори в следващите периоди темата да бъде равностойна, а защо не и доминираща над тези, върху които основно сме концентрирали вниманието си на този етап като контролен орган. Това заяви Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) на конференция с представители на медиите, цитиран в прессъобщение на ведомството.

Типичен пример за икономика на споделянето, който се среща от години и у нас, е отдаването под наем на квартири. И докато статистиката на контролния орган сочи все по-рядко хотелиери и ресторантьори да предоставят услуги в некатегоризирани обекти, съвсем не така оптимистично стоят нещата с отдаването на „стаи под наем”. „Ние всячески се стремим да решим този въпрос ефективно. Включително чрез кампании към потребителите с послания, че за тях самите не е добре да играят ролята на мними роднини на тези, които ги настаняват в такива обекти срещу заплащане – нещо, с което контролните органи неведнъж са се сблъсквали.”, посочи Маргаритов.

Маргаритов сподели очакванията си за интензивно развитие на отношенията на принципа на споделената икономика. „Има доста активи, които не се ползват пълноценно от притежателите им. Същевременно с бурното развитие на смартфоните, на комуникацията в мрежата много по-бързо хората се свързват помежду си и техните потребности от една страна и възможности – от друга, стават достояние едни на други. Съответно, най-естественото нещо в този случай е да се установяват отношения по повод споделяне на активите”, коментира той. 

Какво се случва на практика?

Собственикът на даден актив (автомобил, жилище, услуга) го предоставя с помощта на онлайн платформи или приложения за различни устройства за временно ползване на друго лице срещу заплащане. „Точно тук е разковничето, защото ако нямаше заплащане, не би било икономика и не би възникнал въпросът за отношенията потребител-търговец или предоставящ услугата или стоката”, допълни Маргаритов.

Той представи няколко иновативни визии на архитекти на „градове на бъдещето”, в които обществата живеят споделено, като пестят ресурси. Маргаритов изтъкна, че според него икономиката на споделянето може да се развива именно в посока оптимизиране и даде пример с един истински град, базиран изцяло на споделената икономика: „Това е идея на едно италианско архитектурно студио за преустройство на бивша американска военна база в Германия. Идеята е в него около 4000 обитатели да споделят на площ от 270 декара всичко, което представлява тяхното ежедневие – пътувания до работното място, храна и пр. За момента социалните мрежи са основен двигател на споделената икономика. Дори една от най-популярните социални мрежи Facebook наскоро промени интерфейса си, за да включи в него на мястото на един от основните си бутони Messenger такъв, който се нарича Marketplace и дава възможност по подобен на съобщенията начин хората да се свързват и да си предлагат на търговски принцип различни неща, които притежават”.

Председателят подчерта, че най-важният въпрос е за регулацията на този тип отношения. „Към момента повече са случаите, към които се подхожда критично и вместо да се тръгне по пътя на задълбочения анализ как този модел да съжителства с конвенционалните, по-скоро се търси начин как да бъде изместен встрани, дори забранен. Според мен, тези отношения могат да се развиват по различен начин, но не и да бъдат забранени. Най-малкото, защото общуването между хората не само че не може да бъде забранено, но то се развива по всякакви възможни начини и чрез всички възможни средства”, каза още той.

Като подкрепи тезата на Европейската комисия за либерално отношение към споделената икономика, насърчаване на нейното развитие и хармонизирани правила, Маргаритов изведе няколко важни въпроса, които трябва да бъдат разрешени. „Първо, да проумеем, че този тип търговия ще се развива и трябва да бъде нормативно регулирана. Второ – че тя трябва да се развива в синхрон със съществуващите към момента правила на търговията и икономически модели. Трето, че всички участници на терена би трябвало да изпълняват задълженията си към държавата като институцонална шапка на обществените отношения – плащане на данъци, изпълнение на лицензионни и разрешителни режими и пр.”

Като пример у нас Маргаритов посочи казуса Uber. „В момента случаят е във Върховния административен съд, тъй като представителите на компанията в България обжалваха решението, с което Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) забрани извършването на тази дейност в страната ни. Той на свой ред изчаква европейското решение по въпроса. Това показва, че ние отново, макар да сме осъзнали необходимостта от изработване на регулаторна рамка, като че ли не сме в състояние да предложим нещо конкретно”, коментира председателят.