Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в България растат през 2015 г. с 27,4% в сравнение с предходната година до 847,2 млн. лв., съобщава Националният статистически институт (НСИ).
Интензивността им (измерена като процент от БВП) също нараства спрямо предходната година - от 0,79% през 2014 г. до 0,96% през 2015 година.
Националната цел на България, свързана с реализацията на стратегия „Европа 2020”, е достигане на 1,5% интензивност през 2020 г.
Нарастването на общите разходи за научноизследователска дейност през 2015 г. спрямо предходната година се дължи в най-голяма степен на сектор „Предприятия”. Там разходите за развойна дейност се увеличават със 183,7 млн. лв., или с 42%.
Така бизнесът продължава да бъде най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 73,3% от общите разходи за научноизследователска дейност. Следват секторите „Държавно управление”, „Висше образование” и „Нетърговски организации” с дялове съответно от 20,8, 5,4 и 0,5%.
Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина.
През 2015 г. най-голям продължава да бъде делът на чуждестранните източници на средства за осъществяване на НИРД - 44%.
Същевременно най-голям темп на нарастване отбелязват средствата за НИРД, идващи от сектор „Предприятия”, те са се удвоили спрямо предходната 2014 г. и съставляват 35,3% от общите разходи за НИРД в страната.
В структурата на текущите разходи за научноизследователска дейност по видове изследвания през 2015 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат приложните научни изследвания – 66,8% (488,9 млн. лв.), следвани от експерименталните разработки и фундаменталните изследвания - съответно с 23,9% (174,8 млн. лв.) и 9,3% (68,5 млн. лв.).
През 2015 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, е 22 421 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 16% повече в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 48,3%, като разликата в равнището на заетост между двата пола е 3,4 пункта в полза на мъжете.
Броят на изследователите също нараства с 1 023 души, или със 7,7%, спрямо 2014 година. Близо половината (47,6%) от изследователите през 2015 г. притежават докторска степен.
За пръв път през 2015 г. основната част от научния персонал е съсредоточен във фирмите и научните институти от сектор „Предприятия” - 42% от общия персонал (в еквивалент на пълна заетост), или 9 409 души. В организациите и институциите от сектор „Държавно управление” с научна дейност се занимават 8 328 души, което съставлява 37,1% от общия персонал, зает с НИРД, през миналата година.
В сектор „Висше образование” 4 521 души са ангажирани с научни изследвания и разработки, като относителният им дял е 20,2%.
Реализираният ръст през 2015 спрямо 2014 г. на разходите за НИРД (42%) и на персонала, зает с НИРД (73,2%), в сектор „Предприятия” се дължи предимно на големия брой предприятия, които са отчели осъществената от тях НИРД през 2015 г.
преди 8 години Моля за подробно изброяване на дейностите, включени в "научноизследователска и развойна дейност", както и за справка за всяка от тези дейности колко пари са изхарчени. Защото ако ще ми включват ползването на български пациенти за опитни зайчета за изпробване на нови лекарства и събирането на статистическа информация за въздействието на тези лекарства - да си гледат работата. Тези 847,2 млн. лв., отчетени, че са похарчени за НИРД през 2015 г., за пълен кьорфишек. НСИ само обслужва властта да се отчете (и аз не знам пред кого - може би пред Брюксел), че върху тукашната територия се извършва някаква НИРД. отговор Сигнализирай за неуместен коментар