Преглед на печата за 22 октомври

Втората студена война
в. Капитал

На конференцията по сигурността в Мюнхен през февруари руски представител попитал полския външен министър: "Добре, а каква е нашата част от Европа?" Без много да се замисля, полският ръководител отговорил: "Вашата част от Европа е... Русия." Краткият диалог дава добра отправна точка за разбирането на политическото напрежение, което Русия върна на международната сцена четвърт век след разпадането на Съветския съюз и края на студената война.

Заради безпрецедентното след Втората световна война нарушаване на международното право в Европа с анексирането на Крим през 2014 г. ЕС и САЩ наложиха на Москва санкции, под които попаднаха руски политици, бизнесмени, държавни и частни компании. Руският президент Владимир Путин отвърна с ембарго на стоки от ЕС и Америка. Споразумението в Минск замрази военните действия на проруските сепаратисти в Източна Украйна, но трайна и мирна развръзка на хоризонта все още няма.

На полуфинала за Банка "Виктория"
в. Капитал

Само допреди няколко месеца микроскопичната и практически нефункционираща банка "Виктория" бе определена от финансистите като "бързо развалящ се актив" и бе въпрос на време БНБ да обяви края й. За това спомогна мудността на синдиците на банката-майка КТБ, която при фалита си завлече със себе си и последната си придобивка, финализирана дни преди краха от юни 2014 г. Вместо да форсират продажба веднага след обявяването на фалита на КТБ, това се случи едва в края на 2015 г., когато, осакатена от най-ценните си портфейли и обезкръвена откъм клиенти, тя произвеждаше единствено разходи и загуби.

И нормално, при такъв лош търговски вид шансовете за намиране на читав купувач не изглеждаха големи. Мижавият интерес, който проявиха няколко играча, отдавна известни с желанието си да се доберат до банков лиценз, водеше до дилемата кое би било по-добре в случая: да се прекрати и без това безсмисленото й за пазара съществуване или да се даде на един от кандидатите само и само за да се вземат някакви пари. Ненадейно обаче консултантът по продажбата, АФА, измисли хитър начин за удължаване на живота на ТБ "Виктория", така че тя да доживее до края на банковите стрес тестове - при безкешова за майката операция бе вдигнат капиталът на "Виктория" с 30 млн. лв. Това осигури необходимото време и когато независимият одиторски преглед приключи, стана ясно, че банката не е съвсем за отписване.

Видяха го осем кандидат-купувача, които заявиха интерес за участие в търга до средата на септември. А месец по-късно става ясно, че два от тях - Българо-американска кредитна банка (БАКБ) и Търговска банка Д, получават благословията на регулатора и продавачите да продължат в следващия кръг на процедурата.

България се изложи с полупразен щанд на Панаира на книгата във Франкфурт
в. Сега

България се представя с полупразен щанд на едно от най-значимите културни събития в света - Панаира на книгата във Франкфурт, Германия. За това алармира в социалните мрежи Манол Пейков, управител на издателство "Жанет 45". Участието на родни издатели трябваше да бъде подпомогнато от Изпълнителната агенция за малките и средни предприятия (ИАНМСП) с пари от оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Резултатът е пълен провал.

Участието на български фирми и оформянето на щандовете при изложения в чужбина по традиция са съпътствани от скандали и неефективно използвани средства. В случая големи български издателства са били възпрепятствани да участват заради къс срок за кандидатстване и неизпълними в този срок административни изисквания.

25 млн. лв. се въртят в любителския риболов
в. Монитор

Около 25 млн. лв. годишно е оборотът от любителския риболов у нас. Това съобщи за „Монитор“ Румил Лачев, експерт към Български ловно-рибарски съюз. Той уточни, че точна статистика за приходите в сектора няма за разлика от други европейски държави. В постъпленията влизат както парите за ловен билет, така и допълнителни харчове за въдици, макари, влакна, куки, захранка и стръв. По-точна статистика и отчетност има в приходите от риболовни билети, които се издават от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).

От началото на годината до края на септември 2016 г. са издадени 200 хил. билета, постъпленията от тях са 2,214 млн. лв. За сравнение през миналата година приходите са били 2,986 млн. лв., които са събрани от повече от 216 хил. издадени билета. Информацията на ИАРА показва, че най-голямо търсене на билети има в началото на годината. Обикновено любителите търсят документ с валидност една година. Според Румил Лачев у нас има над 300 хил. любители рибари, а сдруженията им в страната за повече от 150.

Завод за компост за 10 млн. лева отваря в Карнобат
в. Монитор

В Карнобат се готви строежът на най-модерния завод за компостиране на Балканския полуостров. Инвеститорът “Агрошанс Комерс” е обявил пред община Карнобат и РИОСВ-Бургас намерението си за изграждане на съоръжение с най-съвремената технология в световен мащаб. Вложението ще бъде в размер на 10 милиона лева, като по-голямата част от парите ще бъдат осигурени от инвеститора. Ще има и европейско съфинансиране поради иновативния характер на съоръжението.

Заводът ще работи с най-модерната американска технология за бързо компостиране, при което времето, нужно за превръщането на отпадъците в компост, се намалява от 3 месеца на 3 денонощия, като се избягва всякаква миризма и влияние върху околната среда.

Правят регистър на онлайн търговците на храни
в. Труд

Производители, преработватели и търговци на хранителни продукти от цялата страна се събраха на двудневна конференция във Велико Търново, в хода на която бяха обсъдени новите изменения в Закона за храните. Законодателните промени целят да актуализират действащия до момента текст с Европейските насоки към производителите. В хода на събитието бяха представени изискванията към продукти по държавен стандарт „Стара планина”.

Новият Закон за храните цели да замени досега действащото законодателство, което функционира от 1999 г, което е много преди членството на България в Европейския съюз.

По 10 гръцки фирми се изнасят на ден към България
в. 24 часа

По над 10 гръцки фирми напускат всеки ден граничния с България район Еврос, става ясно от данни, изнесени от гръцкото посолство в София. Някои от тях фиктивно, но повечето съвсем реално изнасят дейността си в България.

Според информация на търговския отдел на посолството регистрираните и активни фирми с гръцко участие през първото тримесечие на 2016 г. са около 15 000 в сравнение с 13 500 в края на 2015 г. и 9000 през 2013 г.

600 000 000 евро ще струва магистралата Русе - Търново
в. 24 часа

600 000 000 евро ще струва на държавата магистралата Русе – Велико Търново, стана ясно на областна комисия в дунавския град. Парите трябва да дойдат от европрограми и от бюджета.

До изтичането на 2016 трябва да бъде готова и оценката за въздействие върху околната среда. Следват процедурите по отчуждаване, чиито евентуални обжалвания не спират изпълнението на обектите от национално значение. В средата на следващата година би следвало да бъде обявена процедурата по избор на изпълнител за обекта.