руг неудовлетворителен аспект на предлаганите изменения и допълнения е обстоятелството, че твърде чести драстични промени в законодателството и в частност в КСО предизвикват икономически и организационни сътресения и налагат промени в бизнес стратегиите на ПОД и техните акционери, инвестирали в дейността по допълнително пенсионно осигуряване в България при едни правни и фактически условия, а впоследствие – принудени да извършват дейност при други.
Не пренебрегваме и наличието на твърде много делегации за наредби на КФН за широк кръг въпроси, които ще се уредят само на подзаконово ниво. От една страна, част от обществените отношения поради тяхната значимост би следвало да се уредят на ниво закон, а от друга страна - част от тях не изискват нормативна уредба, тъй като създават необоснована свръхрегулация. Широкият кръг отношения, които ще се уредят само с подзаконов акт, създава риск както от гледна точка на спазването на Закона за нормативните актове, така и защото, от една страна, КФН самостоятелно ще създаде правилата, а от друга - тя ще е единствен контролиращ и санкциониращ орган за тяхното спазване, което крие риск от неоправдан натиск и административен произвол. Не може да се пренебрегне и фактът, че КФН трябва да приеме множество наредби в рамките на една година от обнародване на новия закон (§ 126), което с голяма степен на вероятност ще се окаже неизпълнимо кратък срок.
В АИКБ са притеснени от факта, че с този законопроект ще се увеличи административната тежест и възможния субективен подход на решаващия орган. Въвежда се изискване всички заварени членове на управителни и контролни органи на ПОД да преминат на одобрение от КФН в двумесечен срок от влизане в сила на закона (§ 127), включително за стари изисквания, което поставя въпроса за качеството на надзора на КФН през изминалия период.
КФН ще може да възлага на „външни независими експерти“ оценки в области, в които именно тя, по силата на закона, трябва да е експертно осигурена на най-високо ниво (чл. 344, ал. 2, б. „б“, „в“, „г“, „д“ - за оценка на активи на ФДПО и/или на ПОД; за оценка на риска на отделна инвестиция или на инвестиционния портфейл на ФДПО; за оценка на системата за управление на ПОД или на отделни нейни функции; за актюерска проверка). Спрямо тези външни експерти няма никакви изисквания, те не носят и отговорност пред осигурените лица, за разлика от ПОД. Така отговорността на
КФН по закон да упражнява ефективен и адекватен надзор се неглижира, доколкото надзорът се прехвърля на трети лица, а това е свързано и с допълнителни разходи за ПОД, аргументират се от асоциацията.
АИКБ настоява всички законови изисквания да са конкретно и ясно дефинирани. В законопроекта, обаче, редица изисквания (напр. спрямо членовете на управителни и контролни органи на ПОД или спрямо техните акционери с квалифицирано участие - чл. 121д и чл. 121ж) по същество представляват оценъчни понятия и категории („да притежава добра репутация“, да „са почтени“ и др.), а същевременно липсват допълващи обективни критерии, които да не допускат субективно тълкуване от КФН.
Има твърде много общи и абстрактни формулировки (представяне на „други документи“, а в основанията за отказ - „когато не са спазени други изисквания на актовете за прилагането“ на КСО и т.н., без да е ясно кои са тези „други“ документи и изисквания).
Подобни общи формулировки са недопустими, защото препятстват ПОД да знаят предварително условията, за да могат да ги изпълнят.
По презумпция изискванията следва да са сходни с тези за аналогични финансови институции (банки, застрахователи и др.), отсъствието на което за нас е дефицит на законопроекта, напр. в частта за членовете на управителни и контролни органи на ПОД, техни акционери с квалифицирано участие, надзорни мерки - принудителни административни мерки, глоби и санкции.
Няма реципрочност в изискванията спрямо ПОД в сравнение с аналогични финансови институции, като за ПОД е налице силно завишение, което според нас не намира опора нито в правната доктрина, нито във функционално отношение, завършва писмото с позицията на АИКБ, изпратено до законодателя.