България трябва да се стреми към повече интеграция в ЕС след Brexit

България трябва да формулира силно и ясно желание за отворени механизми на сътрудничество и интеграция в бъдещето на еврозоната. Това е една от препоръките в доклада "След Брекзит: България в Европа на няколко скорости", представен по време на кръгла маса, организирана от Института за европейски политики (ЕИП) и Реформаторския блок.

По-гъвкавите форми на интеграция са пътят към решаване на политическата криза, в която е изпаднал Европейския съюз. "Тази гъвкавост донякъде решава проблема, но в същото време прекалено много гъвкавост води до фрагментация и разслояване на ЕС, което е неизгодно за България", заяви д-р Димитър Бечев, директор на ЕИП и един от авторите на доклада.

България има интерес от по-силна Европа и по-силни институции на централно ниво, тъй като вариантът, при който всеки може да избира степента на интеграция, дава сила на по-големите, по-богатите и по-силните страни – ядрото на Европа, което води до дисбаланс вътре в ЕС по отношение на по-малките и по-периферните участници, коментира Бечев.

Основен проблем е балансът между еврозоната и страните извън еврозоната преди и след излизането на Великобритания от ЕС. Ако до момента страните извън еврозоната допринасят с 40% за БВП на ЕС, то след Brexit съотношението ще е 16% от страните извън еврозоната спрямо 84% за тези в нея. С други думи, "драстично намалява и възможността България да се облегне на силен потенциален съюзник при междуправителствени преговори в рамките на ЕС, засягащи единния пазар", като това важи и за сектора на сигурността и отбраната.

Според експерта тук гъвкавостта е в наша полза в отбранителната и външнополитическата сфера, защото "с Великобритания имаме по-голяма възможност като група от 27 страни членки да формираме външна политика". Алтернативата е една по-особена външна политика, която не минава през брюкселските институции, води до процеси на двустранно договаряне, особено с по-мощни външни играчи.

В българския случай това води до негативни последици, тъй като България се договаря с Москва или с Анкара, с които има сериозен дисбаланс на сила и ресурси, допълни Бечев.

След 2012 г. страните, въвели общата валута, приеха принципното положение, че финансовата стабилност не може да се гарантира без допълнителни институции, допълният другият автор на доклада Ивайло Яйджиев, също от ЕИП и докторант в Оксфорския университет.

В еврозоната се говори за създаване на фискален и политически съюз, което ако се случи, ще станем свидетели как вътре в ЕС се създава буквално нов евросъюз. Икономическата взаимосвързаност ще има сериозни политически последици. "При сценарий на задълбочаване на интеграцията в еврозоната разграничението между „вътрешни“ и „външни“ ще се затвърди и гъвкави междинни варианти няма да са възможни", допълни Яйджиев.

В такъв случай България ще трябва да избира между два проблемни варианта. Едната възможност би била бързо възприемане на еврото с негативни последици при хармонизацията на политики, които не съответстват на конкурентните ни предимства. Другият избор обаче – оставане извън еврозоната – означава и изолация от (бъдещи) политически структури, които ще взимат решения, пряко засягащи България.

Именно в това отношение идва и първата препоръка за интеграция в бъдещето на еврозоната. Има икономическа логика, която ограничава възможността за отваряне, но все пак има и политическа логика, която трябва да използваме. Част от тази политическа логика е свързана с присъединяването на България към Европейския банков съюз. Балансът между „вътрешните“ и „външните“ на еврозоната може да се постави като приоритет по време на председателството на ЕС. Има и една по-техническа препоръка, а именно европейският банков орган, като балансьор на страните в и извън еврозоната, да бъде пребазиран в страна извън валутния съюз, например Полша.

„Свободното движение на хора е изключително важен за България въпрос, но той е един от поредицата въпроси, които стоят пред нас“, заяви заместник-министърът на външните работи Румен Александров. „Основният въпрос за България и страните членки е запазването на Европейския съюз и неговия интегритет“.

Предстои през 2017 или 2018 г. Европейската комисия да представи предложението си за многогодишната финансова рамка за периода 2021-7 г., както и въпроса за отделен бюджет на еврозоната. „Там България ще бъде в една много сложна ситуация да формулира позиции, да реши какво предпочита", каза Александров. "От една страна, пред нас ще стои въпросът дали да допринасяме финансово за инструментите за стабилност в рамките на еврозоната, от друга страна обаче ще стои въпросът готови ли сме да се жертва ресурс, който в момента се разпределя между всички държави членки, който да бъде отделен само за част от държавите членки“.

„Голямото предизвикателство пред България в момента е преосмислянето на нашето разбиране на кого разчитаме ние“, коментира Антоанета Приматарова, програмен директор на Центъра за либерални стратегии. „В процеса на присъединяване, когато ни питаха кой е най-големият приятел на България, всички казвахме Европейската комисия“.

Все по-важен в сравнение с Европейската комисия става Европейският съвет, съветите на министрите и държавите членки, поради което България трябва да преосмисли своето място и въпроса как се опитваме да намерим най-добрия баланс в защита на българския национален интерес.

Присъединяването на България към ЕС създаде един комфорт на българските политици да не мислят за формиране на политики, а просто да възприемат тези, които идват от ЕС, допълни Приматарова. "Всички проблеми на българското общество са в области, където няма общи политики, където от нас зависи какви да са нашите политики. От една страна за България би било по-удобно да има общи политики, ЕК да е силна, но не вървим натам". Затова според нея съобразяването на реалностите ще изисква преосмисляне от страна на политици, администрация и общество.

Политологът Огнян Минчев от Института за регионални и международни изследвания също подкрепи идеята, че за България приоритет номер едно е да остане колкото се може по-навътре в процеса на европейската интеграция. "Всяко олекване на България като фракция в рамките на ЕС означава инертно движение към посока на зависимост от Русия и Турция", допълни той.

България ще присъства в ЕС по начина, по който тя си избере, в зависимост от нейната достатъчно детайлна и прецизна ориентация в този тип дилеми, които в момента разделят европейските страни и общности и поставят ЕС и неговото развитие пред изключително важни избори, заяви политологът.

"Има две основни, дълбоки визии за Европа – едната е визията на либералните, постмодерни елити за постнационална Европа, в която нациите се смесват в една постнационална общност, и от друга страна на Европа на нациите", коментира той. Тези визии не са се отделили една от друга и са се противопоставили вследствие на миграционната криза. Те съществуват и се състезават за бъдещето на Европа от десетилетия насам, но преди 2014-5 г. не са били в този тип конфликт, в който се намират днес.

"Нямаме просто механично деление, между Централна и Западна Европа, между тези, които искат раздружаване на Европа и по-нататъшно интегриране", допълни Минчев. Разликите са много по-хаотични, но и много по-детайлни и трябва да бъдат оценявани въпрос по въпрос, конфликт по конфликт, възможност по възможност.