Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не даде становище по искане от Сдружението на общинските болници за оценка на Методиката за изработване на областна здравна карта. След анализ на казуса от Комисията прецениха, че нямат нужната компетентност за това, предвид характера на заповедта на здравния министър за създаването на методиката и записаното в Закона за защита на конкуренцията.
Според законодателството разработването на областните и Националната здравна карата е регламентирано в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), обясняват от регулатора. В тях се планира осъществяването на националната здравна политика. Областните здравни карти се изготвят след оценка на потребностите от спешна, първична и специализирана извънболнична и болнична помощ.
Анализът се базира на демографската структура, заболеваемостта, вида и броя на съществуващите лечебни заведения, минималния брой лекари и т.н. Тези областни карти стават част от Националната здравна карта, която е задължителна за планирането на медицински дейности по видове.
В законодателството е записано още, че районните здравни каси избират с кое болнично заведение да сключат договор в случаите, когато броят на болничните легла надвишава потребностите от легла в областите, определени от Националната здравна карта.
Според Сдружението на общинските болници в България именно този текст – за избирателното сключване на договори с болнични заведения, ще засегне интересите на пациентите и ще ограничи избора им на болница. Тази законова възможност може да създаде и господстващо положение на пазара за лечебните заведения, с които РЗОК е сключила договори.
Общинските болници се притесняват още, че това положение може да доведе до „недобросъвестно действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при договоряне“, което противоречи на добрите търговски практики.
От КЗК са поискали становище и от министъра на здравеопазването по казуса. В него от здравното министерство посочват, че трябва да бъде правено разграничение между методиката за изработване на областни здравни карти и законовата възможност РЗОК избирателно да сключва договори с лечебни заведения. Това право е вписано в чл. 34а от Закона за лечебните заведения.
В този случай искането от общинските болници е насочено към оценка на закона, а не на Методиката за изработване на областните здравни карти, категорични са от ведомството.
Според становището самата методика не засяга правата или интересите на лечебните заведения и пациентите, защото не е самостоятелен акт, а само подготовка за изготвянето на Националната здравна карта.
По отношение на чл. 34а от ЗЛЗ, сключваните по него договори нямат търговски характер, а са институт на публичното право.
„По тези договори НЗОК като обществена институция предоставя публични средства за постигане на публични цели, свързани с осигуряване на достъпна медицинска помощ на всички здравноосигурени лица“, допълват от Министерството на здравеопазването.