През последните седмици се случи нещо извънредно по отношение на трудово-осигурителните норми в страната. Всички големи работодателски организации в страната изпратиха писмо до министрите на финансите и на социалната политика, в което открито поискаха отменянето на т. нар. минимални осигурителни прагове и категорично отказаха да участват в бъдещи преговори за тяхното определяне.
Този ход на работодателите би следвало да ни приближи максимално до един предизвестен край на механизъм, който доказано носи повече вреди на пазара на труда, отколкото ползи, и вече почти не среща подкрепа дори в самите синдикални среди, казва в свой анализ икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Минималните осигурителни доходи според него са уникално българско творение, което няма аналог в европейската практика. Те са обличани в риториката на свободното договаряне между работници и работодатели, което сериозно се разминава с реалностите.
Праговете се разписват по икономически дейности и професии ежегодно в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на практика са административно определен минимален доход, върху който се дължат осигурителни вноски. Доход, който е много по-различен от минималната заплата, тъй като се разписва толкова детайлно по сектори, професии и позиция на работника, че на практика задава структурата на заплатите в цели сектори.
Самото определяне на конкретните прагове минава през преговори, които се провеждат между представители на работници и работодатели и които доказано почти никога не са представителни. Дори когато повишението на един праг е "договорено", то обикновено е направено без голяма част от съответния сектор да е представен. С други думи, "договореният" праг е административно наложен и разпрострян върху целия сектор. Не само това, но и често праговете се повишават административно и за сектори, където не е постигната никаква договорка или дори не са се провеждали преговори - това се случи например за настоящата година. Последното категорично доказва, че чрез праговете се провежда т. нар. "политика по доходите" по административен път и не може да се говори за някакви свободни отношения и преговори между работници и работодатели.
Войната на държавата да запази минималните прагове като механизъм за провеждане на популистична политика по доходите и намеса в индустриалните отношения, започва сериозно да издиша през последните години на фона на постоянните упреци от страна на Европейската комисия, смята икономистът.
Отказът на работодателите да участват в преговорите тази година вече прави напълно безсмислени опитите на администрацията да аргументира смисъла от системата. Липсата на представителност и административния характер на минималните осигурителни доходи, огромният проблем на регионално и секторно ниво, както и силната зависимост на нискоквалифицираните от праговете трудно могат да бъдат оспорени. Разговорите със синдикалните организации също показват, че там подкрепата за системата е почти изчезнала и към момента остава само по високите етажи на квази-политическото синдикално представителство.
Икономистите от ИПИ декларират, че подкрепят искането на работодателските организации за отмяната на чл. 6, ал. 2, т.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Това е текстът, който регламентира детайлното разписване на праговете в Закона за бюджета на ДОО всяка година. Премахването на този текст според тях би позволило работодатели и синдикати да се договорят свободно за прагове в сектори, където имат реално представителство - по модела на колективните трудови договори, но без механизма за тяхното разпростиране върху всички останали. Така системата на праговете би имала своя чисто доброволен характер и не би била обект на политическа намеса от един или друг министър или от едно или друго гласуване в парламента.
преди 8 години И как ако не чрез праговете, държавата ще накара недобросъвестни работодатели да осигуряват служителите си не на минималната заплата, а на нещо по-реално?Минималните осигурителни прагове и сега са смешно ниски и въобще не би трябвало да са фактор при договарянето на заплатите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Почти е прав твоя познат, НО първо сега работника знае, че взима 1000 лв., а не 1500. Дори и да си поглежда фиша, там пише 1200, а не 1500, защото не пише частта за работодателя. И тук идва поредната стандартна заблуда, въпреки, че получава 1500, той се осигурява на 1200, т.е. после получава по-ниски обезщитения. А за бездънната каца, а пенсията ви от къде ще дойде? Може модела да не е най-добрия, но се доближава. Дори и в Япония вече имо осигуровки. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Любимита ми теза, а той инвеститора(собственика на капитала) не работи, нали, той е длъжен да инвестира за благото на работника, който не иска да поеме никакъв риск. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Затова един познат всичко, което се удържа на раотника, го беше нарекъл "данък работник".Ако се замисли човек има логика - ако си решил да имаш работник и си решил да заделиш за него 1500 лева, то 400 или 500 лева даваш на държавата, а останалото (1000-1100) взема работника.Това е простата сметка. Другото е, за да не "скучаят" счетоводителите докато си губят времето да разнасят разни проценти за сметка на не-знам-кого-си, които отиват после пак в кацата без дъно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години В момента осигуровките се плащат от служителя изцяло, но ги внася юридическото лице (което е колективно въображаемо). Тоест, юридическото лице се явява нещо като подизпълнител на НАП, което удържа данъчно-осигурителната тежест върху труда и я внася по сметка на НАП.Причината за това е, че работникът полага труд, в резултат на който юридическото лице може да изплати разходите за труд и данъчно-осигурително облагане на труда.Това разделение "за сметка на работодател" и "за сметка на работник" е само на хартия, в действителност винаги работниците заработват разходите на фирмата за труд и данъчно-осигурително облагане + печалбата за собственика на капитала. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Колко ти е брутната заплата? Това е едната причина, може би само у нас от ЕС, се говори само за чисти пари, които се вземат, а не за брутната заплата, после работодателя лош, а че държавата взима 40% е добра.Втората е, че и в момента има такива, които осигуряват на минималния праг, а плащат много повече. Крайно време е да бъде задължение на едната страна, за да има отговорност, а не както сега споделена безотговорност. И последно, осигуровките са лични на служителя, нека той си решава какво ще прави с тях. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години защо да е важно ? от чисто математическа гледна точка аз не виждам разлика, та какво имаш в предвид от това важно е. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Едно много важно условие, това да се случи и да проработи е да се премахне и разделянето на осигуровките за работодател и служител, а всичките да са за сметка на служителя, това е негов доход. отговор Сигнализирай за неуместен коментар