Сметната палата установи слаб контрол на концесията за добив на злато в Челопеч

Осъщественият контрол по изпълнението на договора за концесия за подземни богатства (златно-медно-пиритни руди) чрез добив от находище „Челопеч“ в Софийска област за периода 2011 - 2013 г. не е достатъчно ефективен. Това е основният извод от одит на Сметната палата на договора за предоставяне на концесията на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД.

Договорът за концесията е сключен за срок от 30 години и влиза в сила на 26 юли 1999 г. До 2009 г. е изменян и допълван с четири допълнителни споразумения. Още с първото споразумение са променени изискванията, предвидени в решението на Министерския съвет, без негово предварително произнасяне, като са намалени значително средствата по задължителните минимални инвестиционна и екологична програми за първия период на концесията. Променен е и срокът за изпълнение на мероприятията по тях от 5 на 3 години. Така България се лишава от договорени инвестиции в общ размер над 37 млн. долара, посочват в съобщение от Сметната палата. 

През всяка година от срока на концесията концесионерът се задължава да заплаща на концедента годишно парично възнаграждение в размер на 1,5 на сто от стойността на металите (мед, злато и сребро) в добитите количества руда.

През 2007 г. методиката за определяне на концесионното възнаграждение е променена и процентният му размер се обвързва с рентабилността на нетните приходи от продажби и счетоводния финансов резултат на дружеството.

През 2008 г. обаче е включена разпоредба, съгласно която концесионерите по сключени договори запазват правата и задълженията си при условията на сключените договори до изтичане на срока им. С въведената разпоредба на практика законодателят поставя в неравностойно положение концесионерите по сключени договори преди и след 2008 г.

При запазването на процентния размер – от 1,5 на сто, без обвързване с рентабилността на дейността на концесионера, концедентът е лишен от възможността да получи по-високо концесионно възнаграждение предвид дългия срок на концесията.

Концесионерът „Дънди Прешъс Металс Челопеч” е заплатил дължимото възнаграждение в размер и срок съгласно клаузите на договора, отбелязват от палатата. За одитирания период дължимото концесионно възнаграждение е над 22,6 млн. долара, или над 33,8 млн. лв.

От концедента са внесени суми по бюджетите на общините, на територията на които е разположена концесионната площ: на община Челопеч – над 14,7 млн. лв., и на община Чавдар – над 1,7 млн. лв.

За одитирания период реализираните инвестиции са в размер над 187,5 млн. долара.

Концесионерът изпълнява и социалната програма, заложена в концесионния договор.

Изпълнени са и задълженията за представяне на банкови гаранции, но в Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), няма създаден ред за приемане и съхраняване на банковите гаранции по концесионните договори.

Контролът на изпълнението на договора е възложен на министъра на икономиката и енергетиката. В МИЕ има дирекция „Природни ресурси и концесии” (ПРК), която осигурява условия за осъществяването на дейностите по концесиониране. Честите структурни промени обаче затрудняват постигането на устойчивост и приемственост при управлението на дирекцията и повишават риска за ефективното изпълнение на задачите й. Освен това не й достига административен капацитет на фона на нарастващ обем работа, посочват от палатата.

Създадена е и Комисия за контрол с представители от Министерския съвет, Министерство на финансите, Министерство на околната среда и водите и МИЕ. За одитирания период съставът на комисията е променян 14 пъти, което оказва негативно влияние върху контролната дейност и крие риск за изпълнението на концесионните договори.

Не са определени длъжностни лица с персонализирани отговорности, което създава възможност служители от дирекция „ПРК” да докладват за резултатите от извършения текущ контрол пред Комисията за контрол и същевременно да са нейни членове, оправомощени да приемат доклади и решения.

През одитирания период председатели и членове на комисията са и ръководители и служители от дирекция „ПРК“. И към момента на одита председател на комисията е директорът на дирекция „ПРК“. По този начин се допуска припокриване на различни по вид отговорности и се компрометира контролът, упражняван от комисията върху дейността на длъжностните лица.

Констативните протоколи по извършените конкретни проверки показват кои параметри на концесията са проверявани, но не съдържат информация за извършените конкретни контролни действия и процедури, по които се извършва текущия контрол – това повишава риска за достоверността на констатациите и оценките по изпълнението на договора, пише в съобщението.

От информацията за осъществения контрол през одитирания период не се създава увереност, че през 2011 г. и 2012 г. са извършвани проверки на място в обекта на концесия и са спазвани изискванията за проверка на представените документи от концесионера. Липсва информация за извършените конкретни контролни действия и процедури, по които се извършва текущият контрол. Всичко това крие риск от формализирането на контролните функции и от ненавременно констатиране на евентуални неизпълнения по договора за концесия, изтъкват от Сметната палата.

Одитът е констатирал, че осъществяваният текущ контрол в МИЕ е преимуществено документален. В по-голямата си част той се основава на подадените от концесионера данни, което не гарантира тяхната достоверност и създава риск за формално изпълнение на контролните функции.

Представената и публикувана в Националния концесионен регистър информация за концесионния договор не се актуализира своевременно и към 31 декември 2013 г. не е пълна по отношение на всички изисквания, което затруднява публичния достъп до актуални данни и не осигурява прозрачност.

Сметната палата дава 5 препоръки на министъра на енергетиката, за изпълнението на които трябва да се предприемат мерки в срок до 4 месеца.

Днес стана известно още, че общинските съветници в Крумовград са гласували да бъде изработен подробен устройствен план и застроени 6 поземлени имота в района на находището "Хан Крум" в местността Ада тепе над града, съобщи БТА.

Така след "Горубсо-Кърджали" и „Дънди Прешъс Металс“ (Dundee Precious Metals) ще добива златосъдържаща руда в Източните Родопи.

Дънди има договор за 30-годишна концесия на находището. Концесионната такса от добивите е 1,44 на сто годишно.

Първоначално канадската компания предвиждаше преработката на рудата до концентрат да се извършва на място чрез технология с цианид. Срещу нея се обявиха няколко екоорганизации и с това се блокира старта на производството.Според новия вариант рудата ще се добива и преработва, но без използването на токсичния химикал.

Преработената руда ще се транспортира до Намибия, където Дънди има златодобивна фабрика. Заложено е край Крумовград да се добиват между 800 хил. и 1 млн. тона руда годишно. Очакваната инвестиция е за 100 млн. долара.