Максималният брой на изборните секции в чужбина ще е 35. Това решиха депутатите като приеха окончателно текстове с поредните поправки в Изборния кодекс. За разкриване на изборните бюра извън дипломатическите и консулските представителства ще се изискват 60 заявления.
До тези промени в кодекса се стигна след консенсус между управляващите партии, които коригираха текстовете заради протести на българи зад граница заради първоначалните ограничения и ветото на президента Росен Плевнелиев върху изборното законодателство, което беше преодоляно.
Очаквано против ограничаването на броя на изборните секции бяха от ДПС, както и независимите депутати от партията на Лютви Местан ДОСТ.
Според тях така се ограничават правата на българите в чужбина и най-вече на тези в Турция. Според Местан текстовете са фашистки и ще доведат до етнонацизъм, заради който историята ще осъди управляващите.
Четин Казак от ДПС коментира, че никога досега "тези наши сънародници в Турция, честни и достойни български граждани, не са представлявали и не са давали съмнение, че са опасност за националната сигурност".
"Това са текстове, с които се цели да се угоди на крайните националисти и ксенофобите, които делят собствените си граждани на такива, които живеят в страната и такива, които живеят в чужбина", посочи Казак.
Той обвини, че поправките не са на ГЕРБ, а на Патриотичния фронт, който има договорка с ГЕРБ. "Това е условието за подкрепата на кабинета на Борисов", твърди Казак.
Съпартиецът му Тунчер Кърджалиев се обърна към ГЕРБ с думите: "Когато се навеждаш - и ти, и гръбначният ти стълб губят част от благородството си".
Шефът на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ посочи, че таванът на броя на секциите е съобразен с пределната максимална активност в САЩ и Великобритания на последния вот.
Друга промяна в Изборния кодекс, по която има консенсус, предвижда населените места с над 350 жители да избират пряко кмет. Сегашното ограничение е за 400 жители.