Brexit е повод България да поиска повече от Брюксел. В икономически план отварящият се дебат как да изглежда ЕС занапред трябва да бъде използван в две посоки. Първата са европейските фондове и планът "Юнкер", чиято основна цел е да спомогнат за сближаването и намаляването на икономическите и социални различия в ЕС. И тук България, като един от най-изостаналите региони в съюза, трябва да настоява да бъде приоритетно финансирана с целеви мерки и инструменти. Това каза лидерът на КНСБ Пламен Димитров в интервю за в. "Стандарт".
По думите му този акт отваря възможност за истински дебат в ЕС, в който България трябва да формулира най-накрая своя интерес - нещо, което през тези 9 години не сме направили достатъчно видимо.
Икономическата политика, която се предлага и развива у нас, не води до трайни и в необходимия размер инвестиции, които да гарантират качествени работни места с едни достойни доходи, отбеляза Димитров. Все още по отношение на заетостта не можем да се върнем на нивата отпреди кризата и 300 хил. работни места остават невъзстановени, каза той. И допълни, че отчаяно се нуждаем от инвестиции и то в сектори, които могат да дадат технологични предимства и да гарантират, че за българите има перспектива със сигурност в работата и нива на доходите, които не ги карат да имигрират.
Ситуацията и нагласите в ЕС в момента предполагат такъв разговор и нашето правителство и премиерът трябва настойчиво и силно да заявят, че страните от периферията на ЕС се нуждаят от повече целеви мерки, посочи Димитров.
Според него българското правителство трябва да бъде далеч по-остро и категорично и да се присъедини към гласовете, че споразумението за търговско-икономическо сътрудничество със САЩ не трябва да се договаря, докато не получим яснота как публичните услуги ще бъдат гарантирани и извадени от либерализацията, защото в противен случай ги очаква разпад. Става дума за образование, здравеопазване, водоснабдяване, енергетика и т.н. Трябва да сме наясно и как икономиката на България ще бъде защитена, ако се сключи споразумение, което предполага отваряне на пазарите изцяло. Ако в споразумението не видим европейските социални правни норми, със сигурност може да очакваме социален дъмпинг, орязване и принудително елиминиране на правата на работещите, прогнозира Димитров.
В следващите няколко години трябва да се вземат решение и на европейско, и на национално ниво, за да се гарантират правата на работещите в дигитализиращия се свят, коментира още лидерът на КНСБ. Хората влизат неподготвени и незащитени в този режим на предлагане на работа. Първо, защото изчезва устойчивото работно място. Второ, защото изчезват стандарти като минимална работна заплата за страната, минимални часови ставки, плащане на осигурителни вноски. Човекът е оставен сам на себе си да се конкурира с целия свят в изпълнението на дадена задача.
Тази виртуална миграция води до падане на заплащането и социален дъмпинг в максимална степен. В тези платформи не е гарантирано, че като изпълниш задачата, ще ти бъде платено, защото няма договори, няма задължения и отговорности, посочи той.
Според анализите на КНСБ в следващите години ще изчезнат професии и работни места, като тази загуба ще върви с изместване и създаване на нови работни места. Само че тези нови работни места, покрай дигиталните платформи, ще са по-скоро некачествени, незащитени, с ниска степен на сигурност и в повечето случаи с ниско ниво на заплащане.