Анонимните сигнали скараха депутатите при дебата за антикорупционния закон

Парламентът прие на първо четене Законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, внесен от Министерския съвет, предаде БТА. Въпросът за анонимните сигнали и за доказването на невиновност обаче предизвика разгорещени спорове.

От гласувалите 171 народни представители 130 бяха "за", 28 - "против", а 13 се въздържаха. За закона гласуваха 72 депутати от ГЕРБ, 20 от Реформаторския блок, 13 от ДПС, 13 от Патриотичния фронт, 10 от БДЦ - НС и двама независими. Против бяха 21 от БСП, 6 от "Атака" и един независим. Въздържали се бяха 8 от АБВ, 3 от БСП, един от Патриотичния фронт и един независим.

Преди приемане на закона вицепремиерът Меглена Кунева заяви в пленарната зала, че той не е наказателен, а административен. „Трябва да направим всичко възможно този закон да работи с подкрепата и на парламента, и на цялото общество. Надявам се между първо и второ четене да направим един още по-силен закон“, посочи тя.

Опонентите на проекта оспорваха с часове анонимните сигнали, доказване на презумпцията за  невиновност, необжалваемостта на актовете и големите правомощия на Националното бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.

Законът ще засегне не само висшите чиновници, но и седем милиона българи и е основа за политическа репресия, е основният мотив на критиците.

В България корупцията вече застрашава националната сигурност, става дума за извънредно законодателство - са аргументите на подкрепящите закона.

Според Славчо Атанасов ("Патриотичен фронт"), ако проектът остане така, ще запазим сталинова Русия - обвиняемият да доказва своята невинност. Ще родим класическа "политическа бухалка" за разправа с опоненти, каза и колегата му Валентин Николов.

Като подчерта, че групата принципно ще подкрепи текстовете, за да няма съмнение, че е срещу борбата с корупцията, Йордан Цонев (ДПС) също изрази несъгласие с начина на налагане на закона.

Цонев посочи, че анонимните сигнали могат и да са клевета. Има вариант сигналът да не е анонимен, но Бюрото да запази в тайна името на подателя, докато трае проверката и ако е неверен, да го подведе под отговорност, предложи той.

Нонсенс, според него, е проверките на имуществото да са за 10 години назад, а в същото време резултатите от данъчните одити да се пазят пет години - затова сроковете трябва да се изравнят.

Съпартиецът му Хамид Хамид обърна внимание, че в основната си част разпоредбите ще действат срещу всеки гражданин с имущество, за което се предполага, че е получено по незаконен начин, а няма да засягат само висшите етажи на властта. "Т. е. ще се проверява всяка кокошка как е закупена по селата", обобщи депутатът.

С анонимките връщаме времето на Вишински, обяви и Кирил Добрев (БСП). Текстовете са спорни политически и професионално, но ще минат, защото това е цената за спасение на управлението, смята депутатът. Според левицата корупцията може да бъде ограничена, само ако обществото стане по-богато и справедливо, но това правителство по думите му не е предложило нито една мярка в тази посока.

Напълно излишен закон, заяви лидерът на "Атака" Волен Сидеров. „Подавате заявление пак да станете еврокомисар, г-жо Кунева, каза той и нарече Бюрото "Гестапо", което може да се обърне срещу авторите, когато вече не са на власт.
 

Иван Иванов (АБВ) отбеляза липсата на оценка на въздействие и това според него може да даде основание за неправомерно прилагане на закона.

Създава се орган, който няма да конфискува имущество, а ще внася искове в съда, обърна внимание на критиците Димитър Лазаров (ГЕРБ).

Съпредседателят на ПГ на РБ Найден Зеленогорски увери, че никой не иска да създаде машина за политическа репресия. Той щял да предложи разширяване още на кръга на наблюдаваните лица.

Другият съпредседател - Радан Кънев, разкритикува групите, които ще подкрепят закона заради заглавието му, а не заради съдържанието. Той изрази опасение текстовете да не бъдат осакатени между двете четения, защото според него трябва да има наказани.

В България корупцията вече застрашава националната сигурност, категоричен бе Методи Андреев (ГЕРБ). Има икономика на картелите и корпорациите, нямаме върховенство на закона, той работи за тези, които имат властта и капитала да си купят недосегаемост, са сред доводите му в подкрепа.

Андреев също вижда проблем в тълкуването за обратната тежест на доказването на невиновност и смята, че разпоредбата може да падне в Конституционния съд. На конфискацията на имуществото трябва да се гледа като на превантивна мярка срещу извършване на бъдещи престъпления, разясни политикът.

Той отбеляза, че законът е насочен срещу лицата, които вземат подкуп, но трябва да се намери начин да бъдат "ударени" и тези, които дават. Според него е добре в кръга на проверяваните да влизат и членовете на НСТС, тъй като са висши представители на синдикати, държавни органи и бизнес.

Заместник-председателят на НС Иван Иванов (РБ) обясни, че анонимните сигнали работят в повечето държави и всичко е въпрос на професионализъм на самите инспектори - ако са добросъвестни, ще си свършат работата. За обърнатата доказателствена тежест разясни, че става въпрос за извънредно законодателство и депутатите трябва да се съобразят с този факт. Все пак отчете и риск от предвидената пълна независимост на Бюрото, защото може да се стигне до самоуправство.

"Законът не е добър, защото заплашва голяма част от българските граждани да бъдат преследвани", оцени го Явор Хайтов от ПГ на "БДЦ - Народен съюз". Той поиска гаранции от вицепремиера Кунева, че нито един наш сънародник няма да бъде засегнат без причина.