След кратко прекъсване българската икономика отново започва да "изсветлява", показва традиционното проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Данните разкриват, че стойността на композитния индекс "Икономика на светло" се увеличава значително през 2015 г. до 69,14 пункта. Година по-рано стойността му беше 67,38 пункта.
Подобряването на ситуацията до голяма степен се дължи на мерките на правителството, смятат от Асоциацията. Част от тях представи финансовият министър Владислав Горанов.
Той посочи, че само от мярката за обратно начисляване на ДДС при зърнените култури, въведена в края на 2014 г., приходите в бюджета са по около 200 млн. лева годишно.
Горанов даде данни за ръст на приходите от акцизи през тази година - с 8,2% по отношение на горивата и от 23 на сто за тютюневите изделия.
За първите пет месеца на годината в хазната са влезли 851 млн. лева от акцизи от горива, 874 млн. лева от акцизите от тютюневи изделия, както и 105 млн. лева от акцизи на алкохол. При алкохолните напитки ръстът на приходите от акцизи е в рамките на 5,7 на сто.
Ограничаването на плащанията в брой е гаранция за намаляване на възможността за избягване на плащането на данъци, каза още Горанов и предложи лимитите да бъдат затегнати още през следващите години. От началото на 2016 г. в брой може да се заплащат стоки и услуги до 5 хил. евро.
Сериозен ефект има и премахването на възможността документирането на продажби да се извършва с билети. Една мярка, на пръв поглед незначителна, е дала по-добър оперативен контрол, смята Горанов.
Финансовият министър отчете и успеха на "въвличането" на гражданите в борбата със сивия сектор - чрез лотарията с касови бонове, организирана от Националната агенция за приходите (НАП).
Но „пълненето на фиска“ е само едната позитивна страна на ограничаването на контрабандата. От друга страна се подобрява качеството на бизнес средата и конкурентоспособността, категоричен е Горанов.
Той посочи още, че очаква бюджетен излишък от 3,5% от прогнозирания брутен вътрешен продукт (БВП) през първото полугодие.
Резултатите от предприетите мерки вече дават резултат за намаляване на сивия сектор, отчитат от АИКБ. Динамиката на композитния индекс "Икономика на светло", разработен от Асоциацията, беше представена от ръководителя на катедра "Икономика" в Софийския университет Стефан Петранов.
От 2010 г. до 2014 г. има непрекъснат ръст на "изсветляването" на икономиката. Голямата политическа нестабилност през 2014 г. обаче пречупва тази тенденция. През 2015 г. сивият сектор в страната отново намалява. Стойността на композитния индекс за миналата година е 69,14 пункта, което отразява "светлата" част на икономиката. Година по-рано стойността му беше 67,38 пункта.
Индексът стартира със стойност от 64,26 пункта през 2010 г.
През миналата година страната се е върнала към политическата стабилност, предприети са и конкретни мерки за намаляване на сивите практики, сред които и еднодневните договори за селското стопанство. Има и външни причини за успокояването на икономиката - стихва дълговата криза в Гърция, донякъде и в Украйна има успокоение, посочи още Петранов. Има сигнали за стабилизиране на европейската икономика, но все още не е ясно как ще се отрази Brexit върху развитието на Стария континент, предупреди икономистът.
Според него войната в Сирия и санкциите срещу Русия също могат да предизвикат нестабилност в страната.
Данните показват, че има изсветляване на икономиката по отношение на събирането на данък добавена стойност и акцизи, но има и сектори, където проблемите се разширяват - неформално заетите и външната търговия с Европейския съюз. Според анализа на АИКБ причината за възраждане на сивите практики при неформално заетите е повишаването на осигурителните прагове, без да бъдат взети предвид производителността на труда и развитието на секторите като цяло.
За АИКБ борбата със сивия сектор е приоритет, защото той увеличава данъците на изрядните данъкоплатци - ощетяват се социалните системи, а от друга страна се нарушава конкуренцията. Справянето с този феномен е задача за всички - за обществото, институциите, посочи ръководителят на работодателската организация Васил Велев.
С ограничаването на сивия сектор в бюджета допълнително могат да влизат приходи между 500 млн. лева и 1 млрд. лева годишно, които могат да се използват за важни за обществото дейности – образование, здравеопазване и други публични разходи, посочи той.