Преглед на печата за 28 юни

Европроверката на прокуратурата започва с шест дела

В. Сега

Европроверката на прокуратурата започва с шест дела, научи "Сега". Петима прокурори от Великобритания, Холандия, Германия и Испания, както и двама експерти от Службата за подкрепа на структурните реформи към ЕК, започнаха вчера срещите си у нас.

Мисията ще проверява делата за източване и изпиране на 7.5 млн. евро от програма САПАРД, прекратеното разследване срещу бившия депутат от БСП и някогашен председател на общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов, станало известно като "Медузите", и акцията срещу ексшефа на ДАИ Цветелин Цветанов, който бе арестуван наскоро заради корупция. Другите дела, които ще са обект на европратениците, са процесът срещу бившия шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров, това за кражбата на фирма на немския гражданин с български произход Константин Мавродийски и дело за пране на пари, което се води в Пловдив.

Здравната карта няма да промени нищо за болниците

В. Сега

Въпреки въвеждането на националната здравна карта, от която се очакваше да регулира финансирането на болниците, от здравната каса не показват да се е случило каквото и да било. На 15 юни изтече последният срок за сключване на договорите с лечебните заведения за работата им през тази година, но от НЗОК така и не обявиха официално какви са резултатите. Най-вероятно обаче влизането в сила на картата няма да доведе до абсолютно нищо и болниците ще работят както и досега.

Договорите т.г. трябваше да бъдат съобразени с националната здравна карта, която пък постанови, че потребностите на населението у нас са за 35 855 легла за активно лечение, или с 2429 по-малко от съществуващите. Определеният от МЗ излишък всъщност е доста компромисен спрямо раздутата в някои градове и специалности болнична мрежа. Според министър Петър Москов реално у нас са нужни 25 000 легла за активно лечение. Сега обаче се оказва, че не е ясно какво всъщност е намалението на леглата, които ще се финансират от касата.

Всеки шестнадесети българин е чиновник

В. Сега

Въпреки всички обещания за намаляване на държавната администрация чиновниците отново започнаха да се множат. Част от министрите са разхлабили колана при назначаването на нови служители. Сред най-набъбналите е министерството на земеделието, чиято администрация расте на фона на периодични скандали за проблемно усвояване на еврофондовете. А бумът на нови административни структури предстои - ще се създават агенции за електронното управление и за сертифициране на средствата за земеделие от ЕС, ще се структурира агенция за икономически растеж от други две структури, ще има и национален инспекторат в образованието.

Държавната и общинската администрация наброяват 136 465 души, съобщи в петък министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Според статистиката работещите в България са 2.2 млн. Това означава, че всеки 16 българин е чиновник.

Ще ни трябват ли визи за Великобритания

В. 24 часа

Ще върне ли визите за българи Великобритания след излизането си от ЕС и какви промени се готвят за туристистите и за желаещите да се установят на Острова? Днес отговорът на тези най-често задавани въпроси от няколко дни е спекулативен. Защото никой още не знае точно какво споразумение ще сключи страната с ЕС и колко време ще отнеме целият процес. Според информацията към момента обаче изглежда малко вероятно, даже невероятно да бъдат въведени визи за краткосрочни пътувания до Великобритания за българите или граждани на другите членки на ЕС.

Страната в момента има споразумения сдържави по целия свят за безвизово пътуване с краткосрочен престой. Само около 6 хиляди работещи българи и румънци вече имат британски паспорт. Около 65 хил. българи живеят във Великобритания, ако се вярва на данните, публикувани от Британския статистически офис, които се базират на годишното изследване на населението (Annual Population Survey). Тази цифра бе официално съобщена през август 2015 г. и е за периода до края на 2014 г. Тя не включва студентите, живеещи в общежития, и реалният брой българи във Великобритания може да е +/- 11 000 души.

Износители са притеснени за бизнеса си след Brexit

В. Капитал Daily

Излизането на Великобритания от Европейския съюз би донесло икономически негативи за България. Един от тях е свързан с износа към Обединеното кралство. Сектор, който би загубил най-много, е текстилният. Той е в челните места като стойност на износа, но се оказва, че маржът на печалбата при него е много нисък. Това означава, че всяка промяна в курса паунд/евро се отразява върху него. Според Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите на облекло и текстил (БАПИОТ), секторът не е добре разработен, въпреки че стойността на износа при него е най-голяма.

Васил Велев, изпълнителен директор на "Стара планина холд" АД, казва, че предприятията под шапката на холдинга изнасят за Великобритания чорапи и хидравлични помпи. Със сигурност обаче, ако се въведат мита, цените на българските стоки ще скочат, а това в съчетание със слабия паунд ще означава загуба на пазари. Не бива да се пропуска и фактът, че времето за сключване на сделки ще се увеличи заради необходимостта да се попълват митнически документи.

50 бона кредит за младежки бизнес

В. Стандарт

Евтини кредити до 50 000 лв. ще може да получат младежи, които стартират собствен бизнес. Финансирането ще дойде от новосъздадения Фонд на фондовете, който управлява средствата по финансовите инструменти на ЕС. "За първи път с евросредства ще се осигури микрофинансиране на млади предприемачи на възраст до 29 г., като с приоритет ще бъдат хората от Северозападна България и други региони с висока безработица", посочи министърът на труда Зорница Русинова.

Преди това по ОП "Развитие на човешките ресурси" ще бъдат подбрани безработни младежи и обучени за бъдещи предприемачи. Схемата е на стойност 5 млн. лв., като по нея ще се предостави комплекс от обучения и услуги, които да подпомогнат младите хора в разработката на идеите си за собствен бизнес, в придобиването на нужните мениджърски умения, в разработването на успешни бизнес планове.

Изнасяме машини за фермери в Узбекистан

В. Стандарт

България има реална възможност да разшири износа си за Узбекистан на оборудване за преработка на селскостопанска продукция и за хранително-вкусовата промишленост. Около това мнение се обединиха експерти при откриването на Българо-узбекски бизнес форум, организиран от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП).

Традиционните стоки в износа на България за Узбекистан са медикаменти, медицинско оборудване и инструменти, линии за преработка на плодове и зеленчуци и козметични продукти. Но има възможности за разширяване на износа с оборудване за производство на строителни материали, както и на машиностроителна и електротехническа продукция.

Българи се завръщат за бизнес у нас

В. Новинар

Все повече българи се завръщат от чужбина, за да стартират свой бизнес у нас. Това стана ясно от думите на зам.-министъра на икономиката Даниела Везиева. "Когато си навън, оставаш винаги чужденец. Мисля, че младите хора започват да осъзнават това, че работейки за по-високи заплати в чужбина, те не са равностойни". Именно затова в последната половин година има все повече младежи, които се връщат обратно в България и започват свой собствен бизнес. Министърът разказа, че наскоро е имала среща с един такъв предприемчив млад мъж, който е основал фирма за софтуерни продукти, приложими в производството на машини.

Близо милиард нови разходи за бизнеса

В. Труд

С близо един милиард лева годишно ще се увеличат разходите на бизнеса, ако парламентът приеме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, който през миналата седмица мина на първо четене в правната комисия. Ако промените станат факт, всеки собственик на фирма на практика ще бъде задължен да ползва услугите на адвокат дори и за дребни неща като размяна на документи с данъчни, НОИ, Агенцията по вписванията, Търговския и Имотния регистър.

„Това предложение за промяна в Закона за адвокатурата е мракобесническо, нарушава конституционни принципи и ще доведе до създаване на монополни корупционни структури. Тези промени ще засегнат 300 000 действащи фирми в България, а 90% от тях са микропредприятия с до двама души персонал“, заяви пред „Труд“ Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК. По думите му, ако този закон бъде приет, заради увеличените разходи на фирмите може да има поскъпване на стоки и услуги.

Павлова обсъди с китайците строежа на магистралите

В. Новинар

България и Китай продължават да търсят нови възможности за съвместни бизнес начинания. Тази седмица в Пекин отново има българска делегация, която включва председателя на парламента Цецка Цачева, депутати и регионалния министър Лиляна Павлова. Родните политици се срещнаха със своите китайски колеги, с които разговаряха за възможностите за задълбочаване на двустранните отношения.

Министър Павлова пък успя да разговаря с ръководството на водещата строителна компания China Pacific Construction Group. Тя представи основните задачи на регионалното министерство, както и стратегическите инфраструктурни проекти, които предстои да се изграждат у нас. Дейността на китайската компания е свързана приоритетно с изграждане на национални магистрални пътища, общинско строителство, опазване на водите и други строителни и инвестиционни инфраструктурни проекти.