Преглед на печата за 28 май

КЗК пусна сделката за "Токуда" 

в. Сега

Комисията за защита на конкуренцията разреши придобиването на частните болници "Токуда" и "Сити клиник" от турската верига "Аджъбадем". "Аджъбадем" купува 100% от "Токуда" за 65 млн. евро и 76.5% от "Сити клиник" за 10.97 млн. евро. Във втората болница дялове запазват българските акционери от компанията за пилешки продукти "Градус". Общата стойност на сделката се оценява на 250 милиона лева, тъй като са включени и задължения.

Според КЗК "Токуда" и "Сити клиник" са сред първите 12 по размер на получени средства от НЗОК през последните години. Общият им пазарен дял през 2014 г. не е по-голям от този на най-голямата болница у нас - пловдивската "Св. Георги". За 2015 г. я изпреварват с малко под 5%. В София общият пазарен дял на обединената група ще бъде 10-20%. За периода 2014-2015 г. водещ на регионалния пазар в София е "Пирогов" с дял приблизително от 10-20%, следван непосредствено от "Токуда" с дял около 5-10%. Другите по-големи болнични заведения са с близки пазарни дялове в границите от 0-5% до 5-10% .

ВАС разби на пух и прах прехвърлянето на втората пенсия в НОИ

в. Сега

Конституционният съд ще се произнесе дали прехвърлянето на втората пенсия от частните фондове в Държавното обществено осигуряване противоречи на основния закон. Това тълкуване поиска Върховният административен съд, според който промените в Кодекса за социално осигуряване, наложени от финансовия министър Владислав Горанов, противоречат на Конституцията. ВАС прекратява по същество делото по жалбата на четири пенсионни дружества срещу наредбата на Горанов, с която на практика миналата година бе въведена възможността работещите да се осигуряват само в НОИ. 

ВАС са разбили на пух и прах промените за избора на осигуряване, наложени от Горанов, които макар и смекчени през м.г. с възможността за многократно прехвърляне на работещите между капиталовия и солидарния стълб, "променят модела на пенсионната система", "нарушават принципа на правовата държава", "създават несигурност за осигурените" и "нарушават изискването за гарантиране и защита на правото на собственост на гражданите".

В края на 2014 г. Горанов предложи хората, родени след 1959 г., да могат да изберат еднократно дали да се осигуряват само в НОИ, като прехвърлят натрупаните си лични спестявания в държавния фонд. Заради бурната обществена реакция и обвиненията за национализация на парите за втора пенсия, министърът ревизира идеята си и изборът стана многократен. В момента Горанов отново предлага спорни промени за втората пенсия, според които при пенсиониране хората ще могат да получават единствено пожизнена пенсия, а натрупаните средства от индивидуалните партиди ще отиват в общ пул и няма да се наследяват.

Поскъпването на билета в София отива в съда

в. Сега

Граждани и организации са подали 42 жалби срещу решението на Столичния общински съвет да увеличи цената на билета в градския транспорт на 1.60 лв. от 1 юни, съобщи "Правен свят" в петък.

Жалбите са с различно съдържание и атакуват различни аспекти от решението на общинския съвет. Всички те ще бъдат обединени в едно дело, което предстои да се гледа от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС).

Съдът може да се произнесе единствено относно законосъобразността на решението - например дали е издаден от компетентен орган, дали е спазена установената за това форма и дали противоречи на закона. Съдебната инстанция няма контрол за целесъобразността на акта – доколко е ефективен, обществено полезен, икономически обоснован и т.н. Такива са разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс, а основната им цел е да гарантират достатъчно автономност на местната власт, когато става въпрос за решение на общински съвет.

Решението за увеличение на цената на билета беше прието от СОС в средата на април. Основната позиция на защитниците на поскъпването на билета беше, че по този начин ще се стимулира закупуването на абонаментни карти, а реалната цена на билета е около 1,64 лв., а не един лев.

АБВ предлага 4% праг на евроизбори

в. Стандарт

БСП и АБВ изпревариха управляващите и внесоха днес в деловодството на парламента свои предложения за промени в Изборния кодекс. От АБВ предлагат прагът за евроизборите да бъде 4%, както за националния парламент. Сега националната избирателна квота е почти 5.9%.

От АБВ искат още да няма таван в броя на секциите в чужди държави, независимо дали са във или извън ЕС, както и да могат да се образуват секции и без да са изпълнени критериите за 40 заявления, по предложение на ръководителя на дипломатическото или консулско представителство.

Предлага се също да отпадне санкцията отписване от избирателни списъци, ако не гласуваш на два последователни еднакви по вид избора. С друга поправка се намалява от 400 на 250 броят на жителите на населените места, в които ще се избира пряко кмет.

Промени предлагат от БСП. Техните идеи препращат към Изборния кодекс, чийто автор бе Мая Манолова - например пряк избор при 100 жители (а не 400), връщане към старото положение за откриване на секции в чужбина - без ограничения. Новото е, че червените предлагат отмяна на електронното гласуване, което бе предвидено да се провери експериментално на вота през 2018-та.

БСП предлага още изборите и референдумите да се провеждат в различни дни, а само по изключение - в един ден. Те настояват да отпадне задължителното гласуване, като в закона бъде записано, че то е само "обществен дълг", но не са изискали отпадане на "санкцията" за заличаване на списъците.