Българинът не одобрява хазартната индустрия, но редовно участва в игри

Българите имат консервативно отношение спрямо игралната индустрия, въпреки че почти половината участват в някаква форма на хазартни игри. Това показва национално представително проучване, направено през март от Института за социални изследвания и маркетинг (МБМД) по проект на фондацията "Отговорна игра", насочен към превенцията на хазартна зависимост. 

Според резултатите от проучването около 43 на сто от българите не одобряват участието в хазартни игри и не свързват тези игри с възможност за забавление, информират от фондацията, цитирана от БТА. Тази позиция най-често се споделя от жени и по-възрастни граждани, както и от хора с изразен религиозен морал. Въпреки тези нагласи, близо 44 на сто от хората признават, че редовно участват в различни форми на хазартни игри.

Мнението на 40 на сто на българите е, че участието в хазартни игри им дава възможност за лесна печалба, но много малка степен от сънародниците ни (10 на сто) приема това като форма на забавление.

Българите познават и участват най-често в хазартните игри в тяхната най-популярна и лесно достъпна разновидност, т. нар. форми на “мек” хазарт - тото, лото и игрите на "Еврофутбол". Лото игрите се радват на еднаква популярност сред мъжете и жените и са най-предпочитаната възможност за игри на късмета, посочени от 44,5 на сто от населението. Те изпреварват леко дори традиционните игри на Българския спортен тотализатор, които се предпочитат от 44 на сто от анкетираните. 

След тото и лото игрите по популярност и честота на участие се нареждат залаганията в "Еврофутбол", ползващи се с интерес предимно от мъжете. В игрите на "Еврофутбол" участват 11,6 на сто от българските граждани.
Игрите от т. нар. “мек” хазарт традиционно не се приемат негативно и не се асоциират от играещите като игри с висок риск от развитие на хазартна зависимост вероятно заради ниските залози, твърдят от фондацията "Отговорна игра".

Ясно изразено е негативното отношение към игри в игрални зали и казина, въпреки липсата на личен опит на мнозинството от респондентите. Само 4 на сто от българите са посещавали някога игрални зали и казина. Делът на анкетираните, които категорично заявяват, че не биха участвали в такива игри, е 75 на сто.

Обратно на мнението за "мекия” хазарт, масовото възприятие на хората за игралната зала или казиното е, че това е място за забавление за хора с финансови възможности. Склонни да експериментират с този вид преживяване са предимно мъжете, по-младите и образовани граждани, живеещите в градовете, хората с по-високи доходи и необвързаните.

Основната причина за нежеланието за посещение на казина и зали е житейската позиция да не се участва в подобни игри (49 на сто от анкетираните). 

Като цяло участието в хазартни игри не създава проблеми на по-голямата част от домакинствата в страната. Само 1,2 на сто признават, че са изпитвали проблеми заради хазартни игри, посочва се в изследването.

Рискът от увличане и пристрастяване към играта е възможен при всеки вид хазарт и не зависи от играта. Между 2,5 и 3,5 на сто от играещите тото и лото игри признават, че са изпитвали някога финансови затруднения заради неразумна игра. В игрите на "Еврофутбол" този процент е 3 на сто. Не правят изключение и играещите в зали, казина и интернет, където процентът е между 0,5 на сто и 1 на сто от всички играещи българи, посочват от фондацията. 
Българските играчи не успяват да планират добре бюджета и времето си за участие в хазартни игри. Над една трета от участниците (34 на сто) не знаят предварително какъв бюджет имат за игра, а близо две трети (61 на сто) отговарят, че нямат предварително определено време за игра. 

Това показва, че е нужна информация и изграждане на култура на игра, при което всеки участник ще може да планира много по-добре средствата си и времето за игра, което ще намали рисковете от неразумна игра и развитие на хазартна зависимост, заявяват от фондацията "Отговорна игра".

Заради негативното обществено отношение, свързано с участието в хазартни игри, голям процент от играещите се въздържат от споделяне на информация. Най-малко склонни да споделят информация са играещите в игрални зали (35,6 на сто), залагащите в интернет (34,9 на сто), както и залагащите на резултати от спортни състезания (30,9 на сто). Близо 80 на сто от участниците в тото, лото, бинго игрите свободно споделят пред близки и приятели за участието си, което отново потвърждава, че тези форми на "мек” хазарт не се разпознават като хазартни игри и се ползват с голяма обществена популярност, твърдят поръчителите на изследването. 

Българското общество се обединява около мнението, че трябва да се говори свободно за проблемите, свързани с разумно участие в хазартни игри с цел превенция на хазартната зависимост. На това мнение са 75,5 на сто от анкетираните. Почти 70 на сто от пълнолетните българи смятат, че трябва да бъдат разработени практики и програма за защита от развитие на хазартна зависимост.

Сходно е отношението и на самите играещи към нуждата от превенция и свободно обсъждане на темата "хазартна зависимост". Около 60 на сто от играещите смятат, че са нужни практики и правила за защита от пристрастяване. Мнозинството от българите (62 на сто) биха насочили към консултиране тези, които се връщат да играят възможно най-бързо с цел да си върнат загубите. 

Сред самите организатори на игри две трети са на мнение, че ако бъде идентифициран играч с опасност от развитие на хазартна зависимост, трябва да се предприемат действия за информиране и превенция, но на персонала на игралните зали му липсва опит и знание как да се постъпи. Затова повече от половината от анкетираните служители на зали и казина също подкрепят разработването на програми и специализирани обучения на персонала за ранно разпознаване и работа с играчи в риск от зависимост.

Над 450 служители на казина и игрални зали от София и от Варна вече са се включили в обучения за разпознаване на рисковото поведение на играчи и за превенция на развитието на хазартна зависимост сред потребителите на хазартни игри, съобщават още от фондацията. 

Участниците в обученията са запознати с инструкция с девет ключови индикатори за ранно разпознаване на хора с предполагаема хазартна зависимост, разработена от екип психолози и психотерапевти за целите на проекта. Такива обучения предстои да бъдат осъществени до края на годината в Бургас и в Пловдив.

Обученията са част от проект на фондацията "Отговорна игра", който започна през януари и ще приключи през ноември. Стойността на проекта е 213 666 лв. и се осигурява от бюджета на Държавната комисия по хазарта.