Дългоочакваните данни за развитието на пазара на труда през първото тримесечие на 2016 г. показват подобрение, под чиято повърхност дремят структурни проблеми. Както ИПИ прогнозира, икономическата активност на населението спря да се покачва и остана на нивата от предходната година, което доведе и до по-бавен ръст на заетостта. В периода януари-април 2016 г. броят на заетите лица се увеличава с 25,3 хиляди души, което е най-ниският ръст на годишна база от началото на възстановяването на пазара на труда, пише в анализ на ИПИ.
По-бавното увеличаване на броя на заетите беше очаквано предвид стагнацията на икономическата активност и структурните характеристики на безработицата у нас. Повече от половината от безработните в момента лица са дългосрочно безработни, което означава, че до този момент възстановяването на пазара на труда ги е подминало. Ако икономическата активност на населението не започне отново да се покачва, то и потенциалният ръст на броя на заетите в следващите тримесечия ще бъде по-нисък, тъй като икономиката ще трябва да създаде условия за включване именно на дългосрочно безработните.
Данните за младежката заетост продължават да разочароват. В сравнение с първото тримесечие на 2015 г. броят на заетите младежи на възраст 15-24 г. намалява с 8,4 хиляди души, а коефициентът на заетост е едва 19,4%. Сериозен спад се вижда при младежката безработица – от 23,2% през първото тримесечие на 2015 г. до 18,4% през 2016 г. Той, обаче, се дължи не на повишаване на заетостта сред младежите, а на тяхната намаляваща икономическа активност.
Ситуацията по райони
Регионалният преглед на данните за пазара на труда показва, че увеличаването на броя на заетите е по-равномерно разпростряно по територията на страната от това в предишни периоди. Преобладаващата част от работните места се създават в южната част на страната, най-вече в областите София (столица) и Бургас.
Най-видимо е подобрението на пазара на труда в столицата, където броят на заетите се увеличава за 14-то поредно тримесечие и вече надхвърля този преди кризата, достигайки 666,3 хиляди души, при 656,0 хил. души през същия период на 2015 г. София (столица) продължава да концентрира огромната част от трудовия ресурс в Югозападния район – цели две трети от заетите в тази част на страната работят именно в столицата. Известен ръст на броя на заетите се наблюдава в широката Софийска област и в област Кюстендил, но все още не можем да говорим за наличие на ясно изразени положителни тенденции.
В Северната част на страната увеличаване на броя на заетите има в областите Габрово (с 3,2 хил. души), Силистра (с 2,8 хил. души), Търговище (с 6,1 хил. души) и Шумен (с 3,9 хил. души).
Броят на заетите във Велико Търново и Варна намалява за пръв път от съответно две и три години. Във Варна, обаче, спадът е символичен (едва 700 заети по-малко от първото тримесечие на 2015 г.) и броят на работещите остава близо 210 хиляди души.
За второ поредно тримесечие единственият район, в който броят на заетите намалява на годишна база е Северозападния район, където ръст, макар и скромен, е регистриран само в област Монтана.
Ефектът от увеличаването на минималната заплата и минималните осигурителни доходи
Продължаващият спад на заетите в някои от най-бедните области изглежда следствие по-скоро от демографските процеси, отколкото от повишаването на цената на труда. В област Видин, където след последното повишение до 420 лв. минималната заплата вълиза на около 65% от средното брутно възнаграждение, броят на наетите на трудов договор дори се увеличава плавно от началото на годината. Това противоречие (спад на заетите според наблюдението на работната сила на НСИ и увеличаване на наетите на трудов договор) не е рядко срещан феномен през последните години, а и не предполага непременно противоречие в данните на статистиката. Възможно обяснение изглежда намаляването на нерегламентираната заетост, особено предвид регистрирания ръст на възнагражденията в частния сектор през последните няколко тримесечия.
Разбира се, остава вариантът при който увеличаването на минималното заплащане и осигурителната тежест всъщност е предотвратило или забавило по-бързото разкриване на работни места. Това може да е едно от обясненията за по-бавното увеличаване броя на заетите, както и за трудностите при младежите за включване на пазара на труда. Едно е сигурно – поне на този етап увеличаването на минималната заплата не спомага за привличане на повече хора в работната сила. В отсъствие на търсене за нискоквалифициран труд, новото минимално заплащане може допълнително да забави осигуряването на заетост за дългосрочно безработните. Кумулативният ефект от стагнираща икономическа активност и по-бавен преход към заетост за текущо безработните означава и по-бавно увеличаване на броя на заетите в последващи периоди.