Павлов: Търсенето е сред пречките за по-силния ръст на кредитната активност

Пречките пред ускоряването на ръста на кредита остават свързани по-скоро с търсенето, а не с предлагането, а все повече импулси за увеличаването на кредитната активност ще идват от сектора на домакинствата. Това са част от изводите от анализ на главния икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов, представен по време на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие, която се провежда в централата й в британската столица Лондон.

„Макар и сравнително бавно оперативната среда ще продължи да се подобрява. Основна роля за това ще има ускоряването на ръста на брутния вътрешен продукт и излизането на икономиката от периода на ниска инфлация“, посочва икономистът.

Според него ускоряването на растежа през следващите няколко години ще бъде свързано най-вече с нарастващата роля на сектора на домакинствата. Сред основните аргументи на тезата са възстановяването на пазара на труда, жилищното строителство и цените на недвижимите имоти.

Всичко това се случва след седем години на болезнено оздравяване на балансите на домакинствата, в които със сигурност се е натрупало и някакво, вероятно немалко отложено търсене“, добавя Павлов.

Разбира се, търсенето на заеми от фирмите също ще има своя принос за кредитната активност, но според икономиста днес компаниите разчитат в много по-голяма степен на собствени средства, за да финансират инвестициите си и следователно се нуждаят от по-малко заемен капитал, включително и по-малко банков кредит.

„Динамиката на ръста на кредита зависи от корпоративния кредит, който продължава да формира близо 3/4 от обемите на новоотпуснатите кредити в системата“, смята Павлов.

Преди кризата от 2009 г. инвестициите на корпоративния нефинансов сектор превишаваха спестяванията с около 6% от БВП. След това обаче нормата на спестяване нараства до средно 20% от БВП през периода 2010-2014 г. спрямо 15% през периода 2004-2008 г.

В същото време инвестициите, измерени чрез бруто капиталообразуването, намаляват до 16% от БВП през 2010-2014 г. спрямо 21% през петте години, предшестващи кризата от 2009 г., най-вече поради спада на инвестициите в сектор недвижими имоти и някои вертикално интегрирани сектори, като строителството и производството на мебели и оборудване за дома.

Тази промяна в баланса спестяване-инвестиции (от спестявания, които са по-ниски от инвестициите със сума, съответстваща на 6% от БВП средно за периода 2004-2008 г., до положителен баланс между спестявания и инвестиции от 4% от БВП за периода 2010-2014 г.) означава, че финансовата задлъжнялост на нефинансовите предприятия намалява.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.