Данъчно-осигурителните закони са претърпели над 200 промени за 6 години

Най-променяни за последните шест години са данъчно-осигурителните закони - те са претърпели общо 209 промени за 6 години, като в 77% от случаите това е ставало чрез преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на други закони, а не чрез проект за промени на съответния закон. Това показва анализ на законодателната дейност на Народното събрание в периода 2010-2015 г., разработен съвместно от Българската стопанска камара (БСК) и Центъра за законодателни оценки и законодателни инициативи (ЦЗОЗИ). 

Посочва се, че за 6 години са приети 47 изцяло нови закони, като в тази бройка не са включени законите за бюджетите на държавата, Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса, както и ратификациите и денонсирането на международни правни норми и споразумения. Най-голямата част от новото законодателство е в сферата на финансите и данъчното облагане (15 бр.) и в областта на правосъдието и обществения ред (11 бр.). Най-малко нови закони (3 бр.) са свързани с образованието и младежките политики.

Авторите на анализа са разгледали по-обстойно законодателството в няколко ключови за икономическото и обществено развитие сфери – процесуалните закони, данъчно-осигурителното законодателство, трудовото законодателство, законите в областта на правосъдието, сигурността и обществения ред, както и законодателството, регулиращо бизнес средата. 

В тази връзка анализът констатира, че освен огромния дял на промени, правени чрез преходните и заключителни разпоредби, преобладаващ дял законопроекти в сферата на данъчно-осигурителното законодателство, са внесени от Министерския съвет, макар по принцип да се очаква законодателната инициатива да е основно от страна на народните представители. Анализаторите откриват и закономерност - във втората година от управленския мандат законодателната активност е най-висока, като това в по-голяма степен се отнася до Министерски съвет като вносител.

Най-често променяният нормативен акт през анализирания период е Законът за енергетика, за който са приети 12 закона за изменение и/или допълнение. 10 пъти е променян Кодексът на труда, а 9 пъти – Законът за обществените поръчки.

В групата на често променяните нормативни актове попадат още Наказателният кодекс, Наказателно-процесуалният кодекс, Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, Изборният кодекс, Кодексът за социално осигуряване, Кодексът за застраховането, Гражданският процесуален кодекс, Административнопроцесуалният кодекс, данъчните закони (за ДДС, за акцизите, за облагане доходите на физическите лица, за местните данъци и такси), Законът за Търговския регистър, Законът за движение по пътищата, законите за МВР и за ДАНС, Законът за лечебните заведения и др.

В хронологичен план най-бурна законодателна дейност се наблюдава през 2015 г. - основно в частта на данъчно-осигурителното законодателство и на секторните закони. Най-малко приети законопроекти има през 2013 и 2014 г., но трябва да се отбележи, че през тези две години България имаше служебни правителства за периоди от по около 3 месеца годишно, в които Народното събрание не функционира, а самите правителства нямат право на законодателна инициатива.

Изключително висока е активността в сферата на данъчното законодателство през бурната в политически план 2013 г., когато имаше служебно правителство и предсрочни парламентарни избори, сочи анализът. 2013-а държи и рекорда по промени в сферата на правосъдието и обществената сигурност. Заслужава да бъде отбелязана и високата активност по отношение трудовото законодателство през 2014 г. – отново година на парламентарни избори и служебен кабинет.

Според авторите на разработката е налице ниска ефективност на законодателния процес и голям обем „законодателен брак“. След като над 50% от работата на НС е без резултат (законите биват отхвърлени или изобщо не стигат до разглеждане), то публичните ресурси за издръжка на тази институция се ползват неефективно. Хаби се и обществена енергия за дискусия по проекти, предварително обречени да не бъдат приети от народните представители, поради тяхната конюнктурност, лобистка насоченост или опит за градене на личен имидж.

Друг извод сочи, че е налице нееднакво третиране на вносителите - при средна норма на успеваемост 49%, проектите с вносител МС имат потенциал да бъдат приети в 75% от случаите, а вероятността внесен от МС законопроект да не бъде приет е почти нулева. В същото време, всяко пето (22%) предложение на народен представител или група народни представители бива отхвърлено.

БСК открива и порочна и противоконституционна практика на Народното събрание – не се изпълнява задължението за разглеждане на внесените законопроекти. Неразгледаните проекти са 374 (почти 1/4 от всички).

Законодателната дейност е хаотична и несистематична, липсва последователност на процеса и адекватно планиране на дейността в съответствие със стратегическите цели и заявените политики. Като цяло, законодателната дейност не отговаря на предизвикателствата на времето и очакванията на обществото, пише още в анализа. Налице е силно разминаване между обществения и политическия дневен ред. Докато обществото извежда на преден план проблемите, свързани с демографията, здравеопазването, образованието, правосъдието и обществения ред, то законодателната активност в тези сфери е относително най-слаба, за сметка на законотворчество в областта на бизнес процесите и регулациите, а твърде често и в сферата на откровено лобистките промени, отчита се в разработката на БСК.

Налице е прекалено честото и противоречиво въвеждане, изменение, допълване и/или отмяна на едни и същи разпоредби в кратък интервал от време. А също и некачествено законодателство, за което се съди от броя тълкувателни решения на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и решенията на Конституционния съд за обявяване на разпоредби на нормативни актове за противоконституционни. За разглеждания период те са общо 147, пише в анализа.

Не са малко случаите на приемане на сложно и неразбираемо законодателство, подлежащо на допълнително „тълкуване“, което затруднява ефективното му прилагане и е предпоставка за корупционни практики сред контролиращите органи. Не се изпълнява ефективно и задължението за обществено обсъждане на проектите, отчита проучването.

Наред с това не се прилага задължителната оценка на въздействието преди и след приемането на нормативните актове.

Авторите на анализа препоръчват да бъдат предприети нормативни изменения, които да уредят по-прецизно сроковете за внасяне, обсъждане и влизане в сила на законодателството, мотивирането на предлаганите промени и извършването на предварителна и последваща оценка на въздействието, общественото обсъждане  и санкциите при нарушение на Закона за нормативните актове.