Кибератаките като форма на тероризъм

Президентът Росен Плевнелиев свиква днес Консултативния съвет за национална сигурност. Участниците в заседанието ще обсъждат националната политика за осигуряване на киберсигурност.

Министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова, председателят на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) Димитър Георгиев, министърът на отбраната Николай Ненчев и министърът на транспорта Ивайло Московски ще представят своите позиции. Ще бъде обсъдено изграждането на система за киберсигурност, защита и противодействие на кибератаки.

Преди дни беше официално публикувана за обсъждане и Националната стратегия "Киберустойчива България 2020", според която киберсигурността е ключов елемент от националната сигурност на държавата.

Една от формите на тероризъм са кибератаките, каза в интервю за Агенция „Фокус” Деяна Костадинова, началник на кабинета на президента.

На въпрос какво налага провеждането на консултативния съвет по темата за осигуряване на киберсигурност Костадинова обясни, че България, като всяка една европейска държава в момента, е изправена пред много предизвикателства.

„Засиленият мигрантски натиск, макар да заобикаля засега страната ни, е предизвикателство. По него вече имахме КСНС. Всички институции обединиха усилия, начертаха план и вече работят по него. Миграционният поток създава предпоставки за повишаване на риска от терористични атаки – направление, в което се предприеха редица превантивни мерки. Една от формите на тероризъм са и кибератаките. Структури като т.нар. Ислямска държава също използват кибератаките като част от терористичната си дейност”, поясни тя. 

„Кибератаките нанасят много щети. Много пъти обществеността не е уведомена и не разбира за тях, но това не означава, че те не са голяма опасност. В последните месеци кибератаките се превърнаха в постоянна заплаха за нормалното функциониране на познатия ни живот”, уточни Деяна Костадинова.

Тя припомни, че в края на октомври 2015 г. станахме свидетели на най-голямата досега кибератака срещу България - в деня на изборите и референдума. „Кибератаките могат да блокират целия ни живот. Но освен това те нанасят тихо и неусетно много финансови вреди”, допълни Костадинова.

Според началника на кабинета на държавния глава трябва да се подготвим и да се защитим от кибератаките. „Констатирахме на последното заседание на КСНС на 10 ноември 2015 г. , че страната ни все още не е изградила необходимата система и не разполагаме с достатъчно ресурси, за да се справим ефективно със засилващите се киберзаплахи. Изоставаме значително от държавите в ЕС и НАТО“, коментира Деяна Костадинова.

Бившият военен министър Велизар Шаламанов посочи пред БНР, че темата е особено актуална предвид предстоящата среща на върха на НАТО през юли във Варшава. Той прогнозира, че тогава ще се реши всяка страна-членка да изпълни редица важни мерки в сферата на киберсигурността.

По думите на Шаламанов това е всеобхватен документ, който освен стратегия представя и "пътна карта" за реализация на основните идеи в стратегията. Залага се на принципа на федерирането, на координацията, на споделените отговорности.

Според Шаламанов съществен нов елемент в стратегията е съветът по киберустойчивост на ниво Министерски съвет, който трябва да подпомогне процеса на федериране и на взаимодействие.

От БСП възразиха срещу предложената от президента тема за Консултативния съвет, тъй като е много далеч от дневния ред на българите. България не е и наполовина подготвена в областта на киберсигурността спрямо това, което е нужно. Основно трябва да се наблегне на подготовка чрез обучение на хора и чак след това чрез инвестиции. Това каза Спас Иванов, експерт по киберсигурност в коментар по повод заседанието на Консултативния съвет за сигурност по темата киберсигурност в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

Според експерта щетите от пробиви в киберсигурността ще нарастват експоненциално. Кибератаките към държавни и корпоративни сайтове се увеличават ежегодно с двуцифрен процент, посочи той. „Мотивите са два вида – политически и финансови. При пробивите срещу държавни институции се цели се да се внуши, че държавната информация, която се съхранява в киберпространството, не е в сигурни ръце. Това косвено води до групово недоверие към електронните услуги, предоставяни в държавите", обясни Иванов.

Особено популярно е в момента да се пробиват защитните системи на частни или държавни организации и след това да се иска откуп за тяхното разкриптиране, каза още Иванов. "Това е стратегия, която от няколко месеца насам генерира огромни приходи за черната страна на киберпространството", допълва той.

По думите на Иванов по степен на подготовка в областта на киберзащитата бизнесът и държвата са драматично различни. Бизнесът отдавна е осъзнал, че изнасянето на голяма част от дейността в киберпространството води след себе си различни рискове, които той се стреми да намали по всякакъв начин. При държавата това не е точно така.

"Обучението е основния дефицит в света, защото повечето хора, които са в тъмната страна имат повече знания, а тези, които остават в бялата страна, ставаме все по-малко, защото заплащането е несравнимо", коментира експертът.