Правителството прие на днешното си заседание Националната здравна карта (НЗК) на България. Чрез нея ще се определят и планират потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ, на база на които трябва да се адаптира структурата на здравната мрежа и да се планира ефективно и справедливо използване на ресурсите, съобщават от пресслужбата на кабинета.
Здравната карта е разработена въз основа на областните здравни карти. За разработването й беше създадена национална комисия, която одобри документа миналата седмица.
За гарантиране на достъпа на населението до медицински услуги в първична медицинска помощ са необходими най-малко 4 886 общопрактикуващи лекари, което надвишава настоящия им брой. При анализа и планирането е използван евростандартът 1 личен лекар на 1 500 души население, което определя недостиг от над 470 лични лекари.
В здравната карта е определен и необходимият минимален брой лекари в специализирана извънболнична медицинска помощ по области. Общият брой на необходимите лекари в извънболничната помощ е над 11 хил., а на лекари по дентална медицина – 9 119. В документа за пръв път са планирани потребностите на населението от специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ, като необходимият брой медицински сестри е 10 805.
Планирани са брой болнични легла по видове, медицинските дейности и нивата на компетентност, като за всяка област са приложени коригиращи коефициенти, които отчитат здравно-демографска структура, използваемост и преминали пациенти през областта, включително и от други области. Определеният общ брой на легла за активно лечение при осигуреност от 4,9 на 1 000 души е 35 855, а към момента те са 38 284.
Анализът на съществуващите легла по видове медицински дейности установява недостиг на педиатрични легла, относително оптимална осигуреност с интензивни и акушеро-гинекологични легла и излишък на терапевтични и хирургични легла. Броят на леглата за дългосрочна грижа, физиотерапия и рехабилитация и психиатрични легла, определен като потребност в документа, е 16 802. За дългосрочни грижи, продължително лечение, палиативни грижи са планирани 6 588 от тях, което надвишава значително наличните. Целта е да се осигурят условия за развитие на тези дейности, включително и чрез преструктуриране на активни болнични легла.
За пръв път със здравната карта се въвежда механизъм за планиране на потребностите от високотехнологични методи за диагностика и лечение и свързаната с тях медицинска апаратура.
Като елемент на здравнат акарта е разработена карта на системата за спешна медицинска помощ, съдържаща броя и местоположението на структурите на спешна медицинска помощ. Картата на спешната медицинска помощ определя и потребност от създаване на 17 т.нар. „изнесени екипи" в районите със затруднен достъп на населението.