Път без изход за здравноосигурителния модел у нас

Здравноосигурителният модел в България се пука по всички шевове – организация, управление и структура на системата, законодателство. Неговата предизвестена смърт у нас започна още през 2008 година с увеличението на вноската от 6 до 8 на сто без предпоставки за въвеждането на допълнителното доброволно осигуряване. Тази позиция защити д-р Петко Салчев от Национален център по обществено здраве и анализи на форум: „Диагноза:  Българско здравеопазване – състояние, лечение, перспективи”.

По негово мнение към момента доброволно здравно осигуряване вече не съществува у нас. Всеки опит да се възроди този модел се оказва невъзможен, посочи експертът. И допълни, че става още по-невъзможно с навлизането на така нареченото доброволно застраховане след 2013 година.

През 2015 годна се стигна пик на хоспитализациите до над 2 милиона, което означава, че една трета от българите са минали през болницата през миналата година, посочи Салчев. Основният проблем пред стабилността на здравната ни система е, че броят на хоспитализациите ще продължи да се увеличава, което се дължи на пазарната дейност на болниците, които са „принудени да индуцират търсене, за да могат да съществуват като търговски субекти”.

Още при стартирането на реформата през 1999 година до днес има множество приети закони в здравната система, като промените общо в здравните закони са стотици, посочи Салчев. 

За него българският здравен модел в момента приближава класическия модел на английско здравеопазване  – държавата осигурява, предоставя, финансира и контролира. Единствените свободно опериращи са лекарите, които сключват договори с държавата и пак се определят от нея. След 2008 година и у нас е така, посочи Салчев и обвини за това не здравните министри през годините, а политическата класа, която не обмисля ефекта от промените.

Негативите са както в разходната, така и в приходната част на системата, каза експертът.  И попита защо няма точна и публична информация годишно колко са приходите от здравни вноски у нас. Той подчерта и че преизпълнението от здравни вноски не се разпределя само за здравни плащания.

Салчев изтъкна и друг дефект на системата, който с времето не се решава – липсата на регулярно плащане на здравни осигуровки от гражданите. „Този проблем системно ще продължи, защото винаги ще има хора, които няма да се осигуряват”, каза експертът.

По думите му това е така, защото не се изследва феноменът защо не се осигуряват, а се прокарват административни мерки на периоди чрез промяна на закона, така че една група хора да си внесат вноските, после обаче пак пропускат, пак се променя законът, правят се вноски, но в крайна сметка проблемът остава.

Неясна е приходната част, която се знае само от финансовото министерство, продължи Салчев в анализа си. Невъзможно е да се финансира каквато и да е реформа, защото целият резерв на НЗОК отива за здравни плащания, които са предварително разпределени още преди сключването на рамковия договор.

Наред с това разходите се правят неефективно. И всяка година Касата прехвърля плащания в следващата година без ясно счетоводство какво се случва със средствата година за година.

Като неотложни законодателни инициативи Салчев посочи нуждата от промяна на Закона за спешната помощ и промяна на Закона за лечебните заведения, специален закон за болниците, които консумират най-голям разход, промяна на Закона за здравното осигуряване така че да се включи доброволното здравно застраховане.

Ралица Агайн от Комисията за финансов надзор представи статистика за европейския пазар на здравно застраховане. По нейни думи няма точни данни за това колко е голям пазарът на здравното застраховане в ЕС. Според европейския регулатор на застрахователите най-голям е този пазар в Холандия –  44 милиарда евро, Германия – с 43 милиарда евро и Франция – 21 милиарда евро. При всички тези системи има ясно регламенирани коплащания, покривани от застрахователите при добре очертани и структурирани продукти, отчете тя.

България е с 63 милиона евро премиен приход от здравно застраховане през 2014 година, което ни поставя пред доста по-богати държави, което според Агайн показва, че има необходимост от допълнително здравно осигуряване.

В ЕС нормата на печалба през годините е стабилна и висока, каза Ралица Агайн в коментар могат ли да печелят застрахователите в България от участие на този пазар. Към 2015 година на първо място е Гърция с норма на печалба от близо 50%, както и Германия –около 25%, което показва, че този пазар е абсолютно предвидим за застрахователите, твърди тя.

Друга група държави имат по-ниски резултати като норма на печалба - резултатът силно варира всяка година и дългосрочно изгодата от участие на застрахователите на такъв пазар не е особено голяма. Тук са пазарите на Франция и Холандия, което води до извод, че където застрахователите активно участват в обществения пазар на здравно осигуряване наред с държавата, нямат висока норма на печалба, колкото държавите, които разчитат на силно доброволно начало на здравното осигуряване.

Д-р Димитър Петров, доскоро подуправител на НЗОК, обясни в рамките на дискусията, защо у нас не се развива доброволното здравно осигуряване. Основната причина е липсата на ясен и устойчив във времето основен пакет дейности, покривани от Здравната каса, посочи експертът.

„Това, което покрива в момента Касата, не съответства на нейното финансиране. Касата плаща редица скъпи дейности и всяка година пакетът се увеличава все повече и въпреки увеличения бюджет, несъответствието е видно”, смята Петров.

В същото време политиците представят, че едва ли не всички здравни услуги у нас са поети от Касата. Според него като се насажда тази информация „кой луд ще се осигурява допълнително, като се говори, че всичко му е осигурено от НЗОК”.

За оптимизация на пакета дейности, платени от здравния фонд или трябва да се свие пакетът, или за част от него да се сложи значително доплащане, както е например във Франция” предложи Петров. Това по думите му това моментално ще стимулира доброволното осигуряване за здраве, но само когато за населението е ясен базовият пакет.

Не на последно място експертът изтъкна, че НЗОК се нуждае от конкуренция и трябва да се върви към демонополизация.