Юрист: Около 20 дела са заведени срещу БНБ от вложители в КТБ

Около 20 дела срещу БНБ са заведени от вложители в (Корпоративна търговска банка) КТБ. Към момента шест са приключили с влезли в сила съдебни актове в полза на БНБ на първа и втора инстанция. Това коментира в интервю за вестник „24 часа“ юристът Ангел Калайджиев, чиято кантора е наета от централната банка. 

Той коментира дело, спечелено на първа инстанция от вложител в КТБ заради забавен достъп до парите му.

„Решението е поставено от първоинстанционен съд. То вече е обжалвано, тъй като по мое мнение е неправилно, и се надявам, че ще бъде отменено от Върховния административен съд (ВАС), поради което не би следвало да стане прецедент за други подобни дела. Делото, предмет на нашия разговор, бележи обрат в натрупаната досега съдебна практика“, казва той.

„Досега се приемаше, че такива дела са недопустими, тъй като актовете, действията или бездействията на БНБ не засягат вложителите. Приемаше се, че няма как те да понесат вреди, които да са пряка и непосредствена последица от поведение на БНБ, защото нейните компетенции са насочени единствено към банките като поднадзорни лица. Досега в разгледаните случаи съдът в своите мотиви е приемал, че при действащото законодателство през 2014 г. единствено отнемането на лиценза е било условие, за да може Фондът за гарантиране на влоговете да пристъпи към изплащането на депозитите“, обяснява юристът. 

По въпроса дали вложителят обаче е претърпял вреди от забавянето експертът отчита следното: „Ищецът не е претърпял вреди, тъй като съгласно чл. 119, ал. 5 от Закона за кредитните институции лихва се начислява върху влоговете и по време на специалния надзор. Така лихвата по влоговете е била начислявана за целия период от поставяне на банката под специален надзор до отнемане на лиценза ѝ и е била изплатена от Фонда за гарантиране на влогове при изплащане на влогове до гарантирания им размер. Следователно за сочения период вложителят е продължавал да ползва и получава доходност от вложените в КТБ средства“.

„Не е претърпял вреди, тъй като е получил именно това, което е следвало от договора му с банката, като вложената главница е била олихвявана през целия период на специален надзор. Сега такава лихва се претендира и присъжда втори път. В допълнение лихва за забаване се дължи, защото забаване е настъпило, тъй като няма отправена покана за плащане. Това още по-малко е основание в този случай да се търси отговорност от БНБ“, смята той.

Ангел Калайджиев е категоричен, че всички вложители са получили дължимите по влоговете им лихви за целия период от поставянето на банката под специален надзор до отнемането на лиценза ѝ, за който период сега те претендират за обезщетение.

„Освен че такова натрупване на два вида лихви е юридически неоснователно, в по-широк смисъл може да се постави въпросът дали е справедливо и оправдано от гледна точка на обществения интерес данъкоплатецът да поеме подобни обезщетения, предявявани към БНБ, в полза на тесен кръг вложители“, коментира той.

На въпрос кога е трябвало да започне изплащането на гарантираните влогове според решението на съда и според тълкуването на БНБ той разяснява, че съгласно действащия през 2014 г. Закон за гарантиране влоговете в банките изплащането на влоговете е следвало да започне не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ - т.е. 6 ноември 2014 г., който срок е спазен. Съдът в конкретния случай обаче е приел, че изплащането е трябвало да започне на 30 юни 2014 г., тъй като това е петият работен ден след поставянето на банката под специален надзор - 20 юни 2014 г.

Решенията на БНБ за поставяне на КТБ под специален надзор и за отнемане на лиценза ѝ са законосъобразни, правилни и влезли в сила. Това са били административни актове, които БНБ е можела да издаде по тогава действащото законодателство и го е направила, категоричен е той.

„Нито по обсъжданото дело, нито по което и да е друго дело, е доказан умисъл на длъжностни лица на БНБ. Подмяната на тази специална разпоредба от Закона за кредитните институции е в противоречие с административното право и може да подкопае дейността на банковия надзор в бъдеще и способността му да предприема сериозни надзорни мерки“, коментира още юристът.

***

Ангел Калайджиев  е експерт в комисията по европейските въпроси, зам.-председател на Арбитражния съд на Централния депозитар, член на етичната комисия на Българската петролна и газова асоциация, правен съветник на Банковата организация за разплащания с карти, член на КС към Върховната касационна прокуратура и управляващ съдружник в адвокатска кантора.