Ще се осъществи ли здравната реформа?

Конституционният съд скъса Петър Москов на "държавния изпит". Така д-р Емил Райнов от БСП коментира решението на съда да отмени разделянето на здравния пакет на основен и допълнителен. "Предложението на Москов нарушава правовите устои на държавата", заяви Райнов в ефира на Bulgaria ON AIR.

Конституционният съд (КС) отмени разделянето на медицинските дейности на основен и допълнителен пакет, като така на практика беше спряна половината от здравната реформа на министър Петър Москов. Според конституционните съдии текстът е толкова неясен, че не може да се извлече смисълът му. В отговор Петър Москов заяви, че текстовете ще бъдат пренаписани и отново внесени. БСП и ДПС поискаха оставка на министъра на здравеопазването, премиерът Борисов го защити.

„Конституционният съд отмени втора алинея от чл. 45 от Закона за здравното осигуряване, тъй като в конкретния текст се засягат основни права на гражданите, а именно - достъпа до здравните услуги“, посочи Райнов. За него оттук нататък всякакви опити да се поправи нещо са несериозни.

По думите му след този акт на съда здравеопазването се оказва блокирано. „След този чл. 45 има наредба за достъпа, наредбата за пакетите... Колегите не знаят по какъв начин ще работят от първи април, НЗОК не знае какви договори ще предлага, пациентите също", посочи Райнов. 

„След като Конституционният съд не е разбрал един текст, за да може да го тълкува дали е конституционен или не е, значи очевидно има проблем и Москов трябва да се съобрази с този проблем“, каза Нено Димов, председател на Института за дясна политика по БНТ.

„С това решение на КС се показва, че министър Москов е крайно неясен за много от нещата, които прави, и крайно неразбираем и напомня на бившия министър на правосъдието министър Иванов в нежеланието за диалог и сътрудничество с професионални общности и с политически сили, което до голяма степен го изолира и поражда скандали и опасения, че разделянето на здравните пакети на основен и допълнителен всъщност има за цел да прехвърли поредната финансова тежест от Здравната каса на гърба на пациентите и това трябва да има ясен отговор“, заяви политологът Борис Попиванов по БНТ.

Най-сериозният проблем, който се наблюдава от 2001 г., е липсата на ясно мнозинство, което може да прокара реформа, подчерта Нено Димов и припомни, че след 2001 г. нито едно правителство не е имало мнозинство над 121 народни представители, което е проблем, а в момента управляват 9 политически партии, от които една е в полуопозиция.

Много екзотични и вредни идеи са в основата на предложената от здравния министър Петър Москов реформа, смята бившият финансов министър в първия кабинет на Бойко Борисов Симеон Дянков. Пред „Нова телевизия“ той посочи например, че идеята за събиране на отпечатъци е „много вредна“, защото така една фирма ще има всички биометрични данни на почти цялото българско население.

Тези данни могат да се използват за проследяване на гражданите, фалшифициране на паспорти. Това е заплаха за сигурността на държавата и на целия ЕС, смята Дянков и призова тази обществена поръчка да бъде спряна.

Според него обаче по-важното е, че реформите в здравеопазването в последните години не се случват, а парите, наливани в системата, растат – за пет години – от 2010 година до 2015 година парите за здравеопазване са с 1,5 млрд. лева повече.

Здравният министър Петър Москов трябваше да напусне правителството, когато неговата партия излезе в опозиция, смята Дянков. Според него предложената здравна реформа е била неясна и за финансистите, които трябва да я изпълняват като бюджетиране, и за медиците.

"Москов и ГЕРБ правят така, че още повече да се увеличат личните разходи на хората за здравеопазване", каза пред „Нова телевизия“ лидерът на "БСП лява България" Михаил Миков. По думите му "здравеопазването става по-недостъпно, а здравето - все по-незащитено".

"Защо трябва един пациент да чака, след като така или иначе ще плати Здравната каса и той така или иначе ще мине през съответното здравно заведение", попита Миков по повод разделянето на дейностите в два пакета. "Москов реформира онова, което баща му Костов измисли. Измислиха търговски дружества-болници. Ние още тогава казахме, че здравето не може да бъде стока", посочи политическият лидер.

„Абсурдно е цел на реформи в здравеопазването да бъде спестяването на пари, подчерта Миков. Втори и трети въпрос е как се харчат и разпределят те”, каза той.

В тази връзка той посочи, че от 1995 г. до 2012 г., средствата от БВП за здравеопазване са се увеличили от 5,2% на 8%, а народът е намалял с около 2 млн. души. В същото време от 1999 г. средствата в Здравната каса са се повишили с 1000%.

Михаил Миков смята, че в края на годината редица по-малки болници - държавни и общински, ще бъдат затворени поради недостиг на средства. „Финансовите потоци ще отиват все повече към големите болници и големите градове, включително и в частните лечебни заведения”, предупреди Миков относно предлаганите промени в болничната помощ.