Лекари настояват за участие в реформата на ТЕЛК

Boriana Holevich
преди 8 години Още на 18.11.2011г. д-р Константинов, тогава министър на здравеопазването, обяви по време на пресконференция създаването на единна електронна система за нуждите на медицинската експертиза. Той коментира, че нейното въвеждане ще съкрати времето, което се чака за издаване на експертиза от НЕЛК и ТЕЛК, че очаква се да бъде избегнато и правенето на ненужни изследвания на хората, което би трябвало да спести милиони левове на НЗОК. Електронната система трябваше да заработи в края на 2012 г. За изграждането й бяха предвидени 798 хил. лв. по проект, финансиран по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси. Сега никой не може да каже какво се случи с тази добра идея. Вместо това, решиха да отнемат инвалидни пенсии на хората с увреждания, които работят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар

Boriana Holevich
преди 8 години До Г-н Ивайло Калфин Заместник-министър председател на Министерски съвет Министър на труда и социалната политика Председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерски съвет До Комисия по здравеопазване къмНародното събраниеДо Комисия по труда и социалната политикакъм Народното събрание ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ Уважаеми г-н Калфин, Уважаеми членове на Комисия по здравеопазване към Народното събрание, Уважаеми членове на Комисия по труда и социалната политика към Народното събраниеЛекарите, работещи в системата на медицинската експертиза на работоспособността категорично протестираме срещу налагащата се практика да бъдем изолирани от процеса на бъдещи промени в секторните политики за хората с увреждания, както и от изолирането на Национално представените организации на хората с увреждания. Това поведение на правителството е в дълбоко противоречие с духа и нормата на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от Република България. Последното предложение на управляващите е, след като минат през лекарски комисии, болните с увреждания да се явяват на втора комисия състояща се от лекар със специалност трудова медицина, социален работник, представители на НОИ и Агенция по заетостта, която да решава на какви пенсии, помощи и привилегии ще имат право. Разделянето на медицинската експертиза от социалната и професионалната, както и промяната в терминологията е в центъра на т.нар. реформа, като това се дефинира, едва ли не като златен ключ, който ще реши всички проблеми на хората с увреждания. От думите на управляващите излиза, че хората с увреждания, след като преминат през бъдещите комисии, няма да имат потребност от инвалидна пенсия защото държавата ще се погрижи да си намерят работа и да се интегрират в обществото. В предложената реформа няма и дума за всички останали сериозни проблеми, съпътстващи тези процеси. Разделянето на системата за оценка на уврежданията влиза в противоречие с модела на Международната класификация на човешкото функциониране, уврежданията и здравето/ICF/ на Световната здравна организация, приета през 2001 г. от всички държави, членки на ООН, която определя увреждането като комплексен феномен и съчетава медицинския и социалния подход в една концепция и следва да се извърши едновременно от мултидисциплинарен експертен екип. Време е правителството да спре спекулациите в публичното пространство, че хората с увреждания в нашата страна са необичайно много. Бегъл поглед върху статистиката на заболеваемостта от онкологични, сърдечно съдови, психиатрични и други социално значими заболявания показва, че броят на болните многократно надвишава броя на освидетелстваните от ТЕЛК. По данни от Национален център по обществено здраве и анализи броят на болните от злокачествени заболявания през 2013 г. е 277456 души, броят на психично болните е 144203, на тези със сърдечно-съдови заболявания - 313601, със захарен диабет- 76940 или общо 811750. Ако към това се добавят травматично болните, хората с увредено зрение и слух, вътрешни, неврологични заболявания, вродени аномалии, аномалии на развитието, ортопедични заболявания и др., със сигурност ще се окаже, че броят на болните е значително по-голям от този на освидетелстваните в ТЕЛК с 50 и над 50% намалена работоспособност, които към момента са 560000 т.е .8% от населението, а в Европейския съюз този процент надхвърля 16,7% по данни на Евростат. Ето защо и още десет комисии да се създадат броят на хората с трайни увреждания няма да намалее. Колкото до назначаването на социални работници в структурите на ТЕЛК или в нови комисии, опитът от преди години, когато такива бяха назначени в ТЕЛК и впоследствие премахнати показва, че те не допринасят с нищо за подобряване работата на системата. Единствено и само лице с медицинско образование може да преценява специфичните потребности на всеки болен. Назначаването на всякакви други специалисти е само излишно и безсмислено раздуване на администрацията, което ще удължи и затрудни освидетелстването и ще е във вреда на пациентите. Към момента съществува шестстепенен контрол при освидетелстване на болните. Той минава през семейния лекар, издаващ първичното направление за ТЕЛК, съответни тесни специалисти, издаващи консултации, подкрепени с инструментални, параклинични и високоспециализирани изследвания. Следващ етап са лекарите от ТЕЛК, всеки от които има специалност и минимум 10 години трудов стаж по съответната специалност. След запознаване с медицинското досие на пациента и преглед на лицето ТЕЛК издава експертно решение. Всички експертни решения с 50% и над 50 % намалена работоспособност се разглеждат от тричленни лекарски комисии към НОИ, които при несъгласие с определения процент от ТЕЛК обжалват решението пред Националната експертна лекарска комисия / НЕЛК /. Когато НЕЛК определи процент намалена работоспособност под 50% НОИ съставя на ТЕЛК ревизионен акт и лекарите от ТЕЛК изплащат получените от болния социални пенсии за периода от явяване на ТЕЛК до явяване на НЕЛК. Няма правосъдна система в света с прецедент като чл. 112, ал. 9 от закона за здравето, който гласи че обжалването на експертното решение на ТЕЛК не спира плащанията по него и сумата изплатена като пенсия се връща от лекарите от ТЕЛК. Контрол се осъществява и от Консултативни комисии към Дирекция социално подпомагане по райони, които след решението на ТЕЛК изготвят индивидуална социална оценка на лицето с увреждане и преценяват потребностите от рехабилитация, възможностите за трудова дейност, професионална реализация, квалификация и преквалификация, обстоятелствата от социален здравен, семеен и битов характер, отнасящи се до възможностите за интеграция, определят какви помощи и социални придобивки се полагат. Новосъздадените структури практически ще дублират дейността на съществуващите и ще произведат допълнителни затруднения пред хората с увреждания, които следва да извървят трънливия път на сложната процедура за признаване на социалните и осигурителните им права. Голяма част от проблемите в ТЕЛК идват от недомислици в Наредбата за експертиза на работоспособността. В нея са включени както сериозни заболявания, водещи до трайни и необратими последици, така и някои състояния, които съвсем не намаляват съществено работоспособността , а също и заболявания протичащи с обостряния и продължителни ремисии при адекватно лечение. Трябва да се преразгледат и сроковете на инвалидизиране, като се даде възможност за значително съкращаване на срока, когато може да се очаква подобрение на състоянието след лечение, рехабилитация, или оперативна интервенция. Контролът може да се засили с наличния ресурс, без излишно удължаване на процедурата и разширяване на администрацията, като се даде възможност на лекарите- експерти към Картотеките за медицински експертни досиета да обжалват решенията на ТЕЛК като допълнителен контролен орган. Медицинската експертиза и към момента е индивидуална за всеки пациент и в решението на ТЕЛК ясно се посочват противопоказаните условия на труд за съответното заболяване. Съгласни сме, че вместо да се отпускат минимални пенсии за хората с увреждания, те трябва да бъдат интегрирани в обществото. Интеграцията обаче означава осигуряване на специализирано обучение за придобиване на специфични умения, осигуряване на достъпна среда и комфорт, и най вече осигуряване на приспособени работни места, съобразени със специфичните увреждания. Отнемането на инвалидните пенсии, преди да бъдат изпълнени тези условия, може да се нарече само с една дума ГЕНОЦИД !!! Пенсията за инвалидност не е социална помощ, а покритие на осигурителен риск от държавното обществено осигуряване. В този смисъл социалната оценка не би могла да остави без пенсия лицето защото продължава да работи или има други доходи, след като се е осигурявало за инвалидност поради общо заболяване./1/ Правото на труд на всеки български гражданин е гарантирано от Конституцията на РБ и никакви медицински, социални или други комисии не могат да го отменят. Медицинската експертиза на работоспособността може само да посочи противопоказаните условия на труд за съответното заболяване. Реформата в сферата на инвалидността е необходима, но трябва да бъде насочена най-вече към социалното включване на хората с увреждания в обществото чрез отстраняване на социалните бариери пред тях, които очевидно съществуват. Това изисква адекватни на потребностите на хората с увреждания политики в множество сфери и области. Реформите в системата на медицинската експертиза трябва да са насочени към улесняване, а не към затрудняване на пациента. Такива реформи вече са започнати. През лятото на 2014 г. бяха закрити специализираните ТЕЛК очна, белодробна и психиатрична и бяха назначени съответни специалисти към ТЕЛК общи заболявания, което съкрати с месеци времето за освидетелстване на болните и доведе до премахване на прословутите опашки пред специализираните комисии и еднократно освидетелстване на пациента за всичките му заболявания. Вече е разработена и единна електронна система за нуждите на ТЕЛК, която е в процес на внедряване. За нея са заплатени около 800 000 лв. Внедряването й допълнително ще облекчи достъпа на болните до ТЕЛК и ще даде възможност на контролиращите органи във всеки момент да имат поглед върху работата на ТЕЛК. Реформата трябва да продължи последователно в синхрон със здравната реформа като се вземат предвид следните предложения: - ускоряване на въвеждането на електронна здравна карта, която ще дава най-ясна представа за здравословното състояние на пациента.- преразглеждане функциите на картотеките за медицински експертни досиета в посока работещите там лекари, със стаж и опит в експертизата, да оказват допълнителен контрол и да имат право да обжалват експертните решения на ТЕЛК. - преразглеждане на Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността, включително сроковете на инвалидизиране.- включване в състава на ТЕЛК на кариерни консултанти, познаващи добре пазара на труда за насочване на хората с намалена неработоспособност към конкретно работно място, съобразено със специфичните им потребности, посочени от лекарите и съдействие за назначаване на работа.- създаване на Наредба за експертиза на вид и степен на увреждане при деца съобразена със спецификата на заболяванията и протичането им в детска възраст.- въвеждане на задължителни разумни срокове за освидетелстване както от ТЕЛК така и от НЕЛК.- включване в състава на ТЕЛК на лекари-представители на НОИ на ротационен принцип, така че да имат пряк контакт с пациентите и да имат право да подписват решенията на ТЕЛК с особено мнение, което автоматично да ги насочва за преразглеждане от НЕЛК.Голямото бързане за провеждане на реформа в областта на експертизата на работоспособността буди основателна тревога, че се цели само отнемане на права, а не комплексното решаване на проблема за социалното включване на хората с увреждания.С оглед големия обем на налагащата се дискусия нашето мнение е, че поставените срокове са крайно нереалистични и ще доведат до поредното влошаване качеството на живот на хората с увреждания. Оставаме с впечатление, че основният стремеж на предложената реформа е да бъдат отнемани права на вече работещи хора с придобити увреждания, което считаме за силно демотивиращо. Липсва отговор и въпросите: - Каква ще бъде оценката на Комисията по експертиза на работоспособността за лица с увреждания без трудов стаж. - Ще получава ли пенсия за инвалидност лице, което не може да изпълнява заеманата от него длъжност, но е пренасочено в същото предприятие на по ниско квалифицирана работа с по малко възнаграждение. - Ще получава ли пенсия лице, което напусне работа вследствие невъзможност да изпълнява служебните си задължения, поради придобита инвалидност. - Ще бъде ли отнета пенсията за инвалидност на лице, което е положило усилие да си намери работа след получаването на увреждането. - Как ще се оценява вида и степента на увреждане и експертизата на работоспособността на специфичната група - военноинвалидите. - Как ще бъде направена оценката на децата след навършване на 16 год. когато имат право на работа, а по българското законодателство тяхното пълнолетие започва на 18 год. - Как ще бъде реализирана Дългосрочната стратегия за заетост на хората с увреждания 2011- 2020г. приета от правителството. - Как ще бъде организирана квалификацията и преквалификацията на хората с увреждания, при липсата на ефективно функционираща система от специализирани учебни заведения. - Как ще бъде решен проблема за достъпността на архитектурната и транспортна среда,който е в пряка връзка с условията за трудова реализация. - Каква ще бъде мотивацията на хората с увреждания да търсят работа, след като съществува възможността да им бъде отнета пенсията и практически доходите им няма да нараснат. Ние, лекарите, работещи в ТЕЛК считаме че предложената реформа в експертизата ще предизвика силно социално напрежение и ще принуди както нас, така и хората с увреждания, да използваме всички разрешени от закона форми на протест. Убедени сме, че само комплексния подход и активен диалог с Национално представителните организации на и за хора с увреждания, може да осигури верните решения. Декларираме, че познавайки добре проблемите в системата сме готови да предложим разумни решения в интерес на обществото. С цел намиране на полезните решения, настояваме спешно да бъде създадена работна група, в която да бъдат включени наши представители, както и представители на Национално представените организации на хората с увреждания .Лекари работещи в системата на медицинската експертиза на работоспособността гр. София. отговор Сигнализирай за неуместен коментар