Какви са основанията да бъде отказан достъп на депутати до разследването за КТБ?

През септември 2015 г. бе готов и предоставен на синдиците на КТБ докладът от международното разследване на фалита на банката.

Разследването е извършено от одитната компания Alix Partners и следва да разкрие и посочи евентуалните злоупотреби, които са довели до поставянето на КТБ в състояние на неплатежоспособност и последващото производство по несъстоятелност, коментира икономистът Любомир Авджийски от ИПИ.

През октомври 2015 г., в рамките на редовния парламентарен контрол, депутатът Мартин Димитров от Реформаторския блок зададе въпрос за съдържанието на въпросния доклад на министъра на финансите Владислав Горанов. Отговорът на министъра бе, че в договора за възлагане на разследването между синдиците на банката и Alix Partners е заложена клауза за конфиденциалност, поради което информация от доклада не може да бъде предоставена. В него се съдържала и търговска тайна. 

Договорът с Alix Partners е подписан от синдиците, които представляват банката (чл. 31 от Закона за банковата несъстоятелност, ЗБН). От своя страна синдиците са назначени от Фонда за гарантиране на влоговете.

Международното разследване също е направено „със съгласието или по предложението” на Фонда за гарантиране на влоговете (чл. 31, т.17 от ЗБН). Синдиците също така текущо се отчитат и са контролирани от Управителния съвет на Фонда. 

Ето защо е резонно именно от тази институция да бъде поискана информация относно международния доклад на фирмата, разследваща банковия фалит. При поискване обаче Фондът е отказал информация на депутатите отново под претекст, че има клауза за конфиденциалност с разследващата институция.

Има два  вида информация, която се създава или съхранява от държавни органи и публични лица (каквито са синдиците) – служебна и официална.

От своя страна служебната и официалната информация може да бъде класифицирана и некласифицирана – по Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Класифицираната информация е такава, която представлява държавна или служебна тайна.

Ако някой възрази, че терминът „информация, създавана и съхранявана от държавни или публични организации” има различно значение в двата закона, то насрещният въпрос е – не следва ли законодателството да използва последователно едни и същи термини, особено когато с тях урежда едни и същи явления – създаване и съхранение на информация от държавни органи и публични организации.

Съгласни сме обаче, че двата закона създават различни видове и нива на достъп до една и съща информация (създаваната и съхранявана от държавните органи и публичните лица).

На основание на ЗЗКИ народните представители имат достъп до най-високите нива на защита - „строго секретно”, а също и до „служебна тайна”, като следва единствено да докажат наличието на обстоятелството „необходимост да се знае”, което се извършва с решение на ресорната комисия в Народното събрание.

Класифицираната информация може да съдържа в себе си търговска тайна. Органът, който я съхранява, не може да откаже на народния представител тази информация, тъй като самият достъп до класифицирана информация „поглъща” търговската или друг вид тайна.

Нещо повече, депутатите не са трети лица по смисъла на ЗДОИ и при получаване на служебната или официална информация, ако има части от нея, които представляват търговска тайна, то те се задължават да я пазят, тъй като ще бъдат приравнени на „длъжностни лица” (виж, например, чл. 62 от ЗКИ), които са получили достъп до тази информация въз основа на правомощията, уредени в Правилника за дейността на Народното събрание. 

Конкретната част от доклада, която представлява търговска тайна, следва да бъде посочена (от синдиците в случая), като се аргументира защо тя е търговска тайна.

Ако народните представители имат достъп до класифицирана информация, то въз основа на принципа на „по-силното основание” и на основание Правилника на НС те имат достъп и до некласифицирана служебна или официална информация и такава не може да им бъде отказвана. Целта на този достъп е именно да защитават обществения интерес. Това е и причината единственото ограничение пред предоставянето на класифицирана информация на депутати да е доказване на „необходимост да се знае”.

Несъстоятелно е и твърдението, изразено от министър Горанов, че синдиците и Фондът не са точно задължени лица, които създават и съхраняват „публична информация”, а че са независима институция.

Фондът е задължено лице по ЗДОИ, именно защото е публичноправен субект. Той не може да съществува и да развива своята дейност като независим частен субект, макар в Управителния съвет на фонда да има представител на Асоциацията на банките.

Накратко, ако депутатите имат достъп до класифицирана информация, създавана и съхранявана от държавни и публични лица, то на по-силното основание имат достъп и до некласифицирана информация, независимо дали тя съдържа търговска или друг вид тайна, включително въз основа на Правилника за дейността на НС.

Депутатите не са „трети лица” по смисъла на ЗДОИ, а когато получат достъп до класифицирана или некласифицирана информация, съхранявана от публични субекти, следва от своя страна да пазят търговската или друг вид тайна.

Ако все пак сме стигнали дотам в буквализирането и фрагментирането на правото, за да не можем да разпознаем очевидно дължимото от страна на Фонда за гарантиране на влоговете, то следва да се запише поредният уточняващ текст в ЗДОИ, че под предлог за търговска тайна или друг вид тайна не може да се отказва информация на депутати и други лица, които следва да имат достъп до нея в изпълнение на възложените им от Конституцията и законите функции.