Преглед на печата за 5 февруари

"Южен поток България" намалява разходи и разваля договори

В. Капитал Daily

Повече от година след като руският президент Владимир Путин обяви края на проекта "Южен поток", акционерите в дружеството "Южен поток България", което трябваше да изгражда газопровода на българска територия, предприеха стъпки за намаляване на разходите на компанията и развалянето на част от сключените договори. Собственици с равни дялове в проектното дружество са Българският енергиен холдинг (БЕХ) и "Газпром". На състоялото се общо събраниe на дружеството през януари акционерите са взели решение рязко да намалят заплатите на мениджърите.

През 2014 г. разходите за персонал (т.е. заплати, социални осигуровки и допълнителни привилегии) са били средно 7696 лв. на нает, докато сега заплатата на изпълнителния директор се сваля на 500 евро, става ясно от протоколите, публикувани в Търговския регистър. Друго решение на акционерите е от борда на директорите на дружеството да бъде отстранен Димитър Гогов, който беше и изпълнителен директор. На мястото на Гогов в борда на директорите е назначен Георги Добрев, който е и в ръководството на "АЕЦ "Козлодуй" – нови мощности".

На проведеното общо събрание е взето решение за разваляне на договорите със сдружението, в което влизат "Газтек", "Маркет сървис" и "Дикрил консулт". Изпълнителните директори са упълномощени да проведат преговори с дружествата, за да се договорят плащанията за извършената до момента от тях дейност. Тя е свързана с предпроектните проучвания и учредяването на сервитутите.

Консорциум с "Оптикс" ще създава европейската антидрон система

В. Капитал Daily

Консорциум между българската компания "Оптикс", европейски университети и компании спечели и ще реализира проект Safeshore -система за прехващане на дрони, на обща стойност над 5 милиона евро. "Оптикс" е единствената засега българска фирма, спечелила проект, свързан със сигурността и финансиран от ЕС по програма "Хоризонт 2020", от която ще дойдат средствата.

Проектът е тригодишен и в него участват още Кралската военна академия на Белгия, лондонският университет Queen Mary, Институтът по оптоелектроника в Румъния, два университета от Италия, румънска фирма и специализирана европейска полицейска организация. Българска гранична полиция също е изразила готовност да се включи в тестването на готовия прототип на антидрон локаторите.

От 20 май всички цигари ще са с шокиращи опаковки

В. Сега

От 20 май към сегашните предупредителни надписи "Пушенето убива" по цигарените опаковки ще бъдат добавени и картинки на ужасите, които показват какво причинява вредният навик. Всички кутии и пакети, продавани у нас, ще трябва да бъдат облечени с такива стряскащи илюстрации, реши вчера парламентарната Комисия по икономическа политика, която одобри съответните промени в Закона за тютюневите изделия. Самите картинки са дадени като приложение към закона, за да може всяка фирма, която иска да продава цигари в България, да избере от тях за облепване на своята стока.

Промените се правят заради евродиректива, която всички държави от ЕС трябва да са приложили най-късно до 19 май. Депутатите спешиха приемането на закона, за да има време бизнесът да изпълни изискванията. Според председателя на комисията Петър Кънев обаче това е "поредната брюкселска недомислица, пълни абсурди от типа на "щастливи кокошки". Кънев, който е депутат от левицата, се закани да разнищи проекта, когато дойде време за гласуване в пленарната зала.

Брюксел чака отговор от Атина за блокадата на границата

В. Сега

Европейската комисия очаква в най-кратки срокове отговор от властите в Гърция за предприетите мерки срещу блокадата на границата. Това съобщи говорителят по вътрешния пазар Лусия Каудет, цитирана от БНР. Според нея Брюксел отправил въпросите си към Атина още в сряда вечерта, веднага след като България уведомила ЕК за проблема.

"Призовахме гръцките власти да ни информират за точния характер на евентуалните пречки пред свободното движение - местата, датите и тяхната продължителност. Интересува ни какво прави Гърция, за да информира всички засегнати икономически субекти и какви мерки предприема, за да се нормализира възможно най-бързо ситуацията", заяви Каудет. И допълни, че ЕС няма правомощия за опазването на обществения ред и сигурност в дадена страна членка, така че няма как да окаже натиск върху Атина.

За общините и борчовете

В. Стандарт

Важният въпрос е защо общините закъсват толкова често и дори стигат до ситуации, в които имат запорирани сметки и не могат да правят разплащания. Това се случва постоянно през последните години. Причината е , че структурата на фискалната ни политика е такава, че за общините почти няма собствени приходи, пише в свой анализ икономистът Петър Ганев от ИПИ.

Обикновено собствените данъчни приходи - ресурсът, с който местната власт може да провежда собствени политики са около 5-10 % от бюджета й. Около 10 на сто са неданъчните приходи, които обаче са обвързани с конкретни услуги като събирането на смет и други. Останалото от бюджета на общината, много често, е субсидии и трансфери от държавата за определени дейности. Така е в почти всички градове у нас, с изключение на 5-10 големи общини, в които понякога собствените приходи стигат до половината от ресурса, или в някои курорти като Банско и Несебър. Липсата на собствен ресурс предполага, че всяко едно неочаквано събитие, свързано с усвояването на европейски средства, неслучването на даден проект, забавянето на плащания или дори рязката смяна на властта в общината, води до изпадане на практика в неплатежоспособност, отбелязва икономистът.

Родопските картофи гният по складовете

В. Новинар

Тонове родопски картофи гният по складовете. Това се оплакаха родни картофопроизводители от Смолянско пред "Новинар". Само един от земеделците от смолянското село Момчиловци държи на склад около 100 тона картофи. По думите на Димитър Недев местната кооперация произвежда около 600-700 тона картофи, като 70 на сто залежават и се развалят в складовете, защото не могат да бъдат пласирани на пазара. Причина за това е вносът, който подбива сериозно пазара на БГ картофи.

Вносът е основно от Полша, Германия, Франция, Египет, Гърция и Турция, обясниха земеделците. Те допълниха, че родните балкански картофи не са с хубав търговски вид, въпреки че имат добри хранителни качества.