Само 3% от произведените в България плодове и зеленчуци идват от организации на производители. Към момента броят на тези организации е незначителен. Това стана ясно на среща на производителите на плодове и зеленчуци с представители на търговски вериги и преработвателни предприятия.
Министърът на земеделието и храните Десислава Танева подчерта, че трябва да се създават не просто браншови асоциации, а организации на производители, които да излязат на пазара с един сорт, еднакво качество и голямо количество, като последното е особено важно в условията на глобализация на търговията.
Извън субсидиите, колкото и помощ да дадем, ако не функционират групи на производители, няма да се усети разлика в дохода на фермерите. Само ако производителите са организирани, ще бъдат възстановени обемите на производство, които България е имала преди и ще имат по-добър пазарен дял при по-добри условия, заяви Танева.
В момента около 9 хил. земеделски производители се занимават с отглеждането на плодове и зеленчуци с цел продажбата им (тук не се отчитат семейните градини). От тези стопани в създадените 12 групи на производители участват едва 48 фермери, или 0,5%. Признати са и 4 организации на производители, и една е в процес на признаване, в тях също членуват около 40 фермери.
Така обединени те имат право да кандидатстват по мерките на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за сътрудничество, които ще бъдат отворени през 2017 г. Тяхната продукция е само 3% от цялата продукция на сектора.
Производители коментираха, че очакват да приключи работата по проект на закон за браншовите организации в сектора на земеделието.
Ние сме най-разпокъсаният бранш, затова лесно ни манипулират, заяви Слави Трифонов, председател на Националния съюз на градинарите в България.
Слави Кралев, експерт в агроминистерството, коментира, че процедурата за признаване на организациите на производителите изисква те да подадат документи, а след това да бъдат признати със заповед на министъра. Той уточни, че вече са създадени групи на производители за производство не само на плодове и зеленчуци, а и на мляко и месо.
Освен това не е задължително фермерите да се обединяват само с цел маркетинг и продажби. Сдружаването може да е за съвместно ползване на научни изследвания, за организиране на промоции, за подобряване на качеството.
Той подкани още 10 – 20 групи фермери, които подготвят създаването на организации, да подадат документите си, за да бъдат официално признати.
Експертът съобщи още, че специално звено в МЗХ ще събира информация за условията, при които се изнасят агропродукти на различни пазари.
Десислава Танева припомни, че тази година производителите на плодове и зеленчуци ще получат ставките си за обвързана подкрепа, които са 1667 лв. за хектар овощни градини и 2073 лв. за хектар зеленчуци. Очаква се през 2016 г. повече производители да заявят тази помощ след старта на кампанията за директни плащания от 1 март. Това означава, че през 2017 г. ставката ще е по-малка.
Министърът допълни, че по графика на директните плащания за 2015 г. днес Държавен фонд "Земеделие" превежда близо 518 млн. лева на над 51 хил. фермери. Ставката е по 16,2 лв./дка.
На срещата стана ясно, че расте интересът към портала за електронна търговия Градинария, чрез който българските производители предлагат продукцията си на търговци. Шест месеца след създаването му потребителите растат, а от продукцията се интересуват не само предприятия и магазини в страната, а и търговци от САЩ, Русия, Германия, Китай и други страни.