Оценката на банковите активи ще приключи през август

Прегледът на качеството на банковите активи и свързаните с това стрес тестове ще бъдат събитието на 2016 г., поне за централната банка и банковия ни сектор, като се очаква да приключат през август. Това каза управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев на 10-тата годишна среща на бизнеса с правителството на тема "България в глобалната несигурност. Рисковете и възможностите за икономиката".

Той се съгласи с коментарите, че стрес тестовете са следствие от фалита на КТБ, но уточни, че това не е единствената причина за започването им.

"Става дума за доверието в централната банка и в банковата система като цяло не само на бизнеса, а и на широката публика, на тези, от които зависи по-нататъшната интеграция на страната ни в европейската финансова инфраструктура, на потенциалните инвеститори, на международните финансови институции и между самите банки. Доверието е нещо, което трябва да се установи устойчиво", каза Радев.

По темата за присъединяването на страната към еврозоната той обясни, че това няма как да стане, ако няма стабилност в банковия сектор. Отговорът за състоянието на  сектора трябва да дойде на базата на независима, задълбочена оценка, каза управителят на БНБ.

Радев обясни как протича процесът. Вече е избран е независим консултант на БНБ след тръжна процедура - Делойт България. Няколко днни преди Нова година БНБ е изпратила указание до търговските банки как да изберат оценители, които трябва да уведомят за избора централната банка до края на тази седмица. БНБ ще прегледа  предложенията. До 15 февруари трябва да са подписани договорите на търговските банки с оценителите.

До същата дата методологията за оценка на банковите активи трябва да е завършена. Тя ще е базирана на методология на ЕЦБ и съобразена с българските условия. Така същинският преглед на качеството на активите започва след 15 февруари.

Ще бъдат прегледани всички активи в балансите, но не и всички кредитни портфейли, а само тези с най-висок рисков профил. Много важна част от прегледа ще е заключението за справедливата пазарна стойност на обезпеченията по кредитни портфейли.

Оценките трябва да приключат до края на юни - началото на юни и ще са основа за стрес тестовете. Крайният резултат трябва да е ясен най-късно до началото на август.

Радев очаква, че прегледът ще потвърди стабилността на банковата система. Възможни са отделни проблеми, но разполагаме с институционалната рамка да отговорим на тези проблеми адекватно. "Имаме закона за преструктуриране на банки, имаме фискален буфер в бюджета, което е задължително условие при подобни прегледи", допълни управителят на БНБ.

Радев очаква, че резултатите ще послужат за изпълнението на програмата за оценка на финансовото състояние на страната, която се прави от Международния валутен фонд (МВФ) с участието на Световната банка (СБ). Развитите страни и страните от Г20 правят тази оценка регулярно. Досега предложението на България за такава оценка е било отхвърляно, но сега има потвърждение, че тя ще започне, след като приключи прегледът на активите. Тази оценка е знак за качеството на финансовата система на дадена страна, заяви Димитър Радев.

Пред журналисти финансовият министър Владислав Горанов уточни, че това е процедура, при която експертни екипи на МВФ и СБ верифицират отделните елементи на финансовата система - регулатори и компании, които оперират в сектора. Дава се обща оценка къде се намира дадена държава. Ценното на едно подобно упражнение е, че то ще бъде извършено от двете институции и ще бъде приемано с висока степен на доверие от инвеститорите и тези, които наблюдават българския финансов сектор.

Горанов не изключва да бъдат открити проблеми при стрес тестовете, но смята, че няма основания за притеснения.

На форума Димитър Радев коментира още, че ситуацията днес е коренно различна спрямо 2014 г., когато е имало проблем с банковата система, но не и инструмент той да се реши адекватно.

Председателят на УС на Асоциацията на банките в  България Петър Андронов припомни, че в момента бизнесът се въздържа от вземането на кредити, въпреки че условията са по-добри спрямо преди години. Лихвените проценти по депозити и кредити падат бързо и маржът се свива. Единственият шанс е банките да увеличат обемите, но това не може да стане, ако хората и бизнесът не искат да потребяват, каза той.

Според Андронов тук играе роля усещането за сигурност.

Той смята, че оценката на качеството на активите страда от един огромен недостатък - тя се старае да е обективна, но в нея има стотици допускания, които са субективни. При малките допускания можеш да произведеш гигантска разлика в крайния резултат, в зависимост от това как ще калиброваш методологията, предупреди банкерът.

Големият въпрос според него изобщо не е в оценката на качеството на активите. Според него по-важни са две неща:  в минали години е допуснато да се  разпространяват практики, които не са разумно и добро банкиране, така че те трябва да се изчистят.

Второ - ако оценката приключи през август или през септември - догодина и по-догодина пак ли ще правим оценка, за да заменим държавната администрация, попита банкерът. Аз съм бил в банковия надзор, ако искаш стабилна банкова система, трябва перманентен, силен, устойчив банков надзор, от който политиците да стоят далеч, освен ако не трябва да помагат, каза той.

"Ние сме във възходяща фаза на икономическия цикъл, това е уникален шанс. Сега сме в друг етап, шанс да постъпим разумно и внимателно. Ръстът на българската икономика се случва, без  банковото кредитиране и преките чуждестранни инвестиции да имат значителен принос", заяви той.

По време на дискусията Оливер Рьогл, председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на Райфайзенбанк, изрази отпимизъм за развитието на банковия сектор. „В макроикономически план държавата стои добре, фискално е ясна позицията, България все още има едно от най-ниските нива на задлъжнялост. Няма допълнителни заеми и негативно отражение върху показателите на страната. Тя остава стабилна в очите на международната финансова общност”, коментира той.

Рьогл посочи, че банките са заинтересовани от това да изпълняват ролята си на посредници, готови са да финансират и имат възможност да го направят. „Що се отнася до търсенето, надяваме се да продължи тенденцията на повишаване, която започна през миналата година, и се надяваме тя да набере скорост през тази година, за да може банковият сектор да остане стабилен”, допълни той.

„След кризата с КТБ към БНБ бяха отправени критики за недостатъчно строг надзор и в светлината на тези критики БНБ си свърши работа и създаде условията за недопускане на бъдещи кризи”, коментира той и допълни, че няма да станем свидетели на уронване на отношенията между централни и търговски банки, каквото виждаме в Унгария, Хърватия и други страни.

Рьогл прогнозира, че растежът няма да достигне нивата от 2006 г., но че трябва да си дадем сметка, че част от него беше изкуствен, задвижван от бума на пазара на имоти. Прегледът на качеството не следва да е бариера пред кредитирането, каза още Рьогл.

Петър Андронов коментира още, че банките гледат с еднаква симпатия на всички сектори, но всички са впечатлени от бурното развитие на ИТ сектора и струпването на огромен интелектуален капацитет в България.

Рьогл допълни, че Чехия, Полша, Словакия се развиха бурно и са готови да прехвърлят част от производството си в България, защото Китай е прекалено далече. Необходимо е обаче България да разреши проблемите с недостатъчната защита на преките чуждестранни инвестиции и в съдебната власт и да създаде по-добри условия за инвеститорите. Ако го изпълни, производството за експорт има много добро бъдеще у нас поради ниските данъци, изтъкна той, като подчерта наличието на добре обучени, квалифицирани кадри и доброто географско разположение.