Парламентът прие днес на първо четене законопроект за електронната идентификация.
Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова посочи, че с него се уеднаквяват правилата за достъп до електронни услуги в ЕС. С това не само отваряме вратата на българските граждани към Европа и на Европа към нас, но отваряме и вратата за стартиране на електронното управление, отбеляза тя, цитирана от БТА.
Според законопроекта "електронна идентификация" е процес на използване на данни в електронна форма за идентификация на физически лица. Използваните данни представят по уникален начин идентифицираното лице. Техническият неутралитет на електронната идентификация обуславя широкото й разпространение и успешното й приложение и възможността тя да се съхранява и активира чрез различни носители, включително документи за самоличност с чип, банкови карти с чип, други смарт карти с чип и мобилни устройства, се посочва в мотивите към законопроекта.
Компетентният административен орган във връзка с издаването и управлението на удостоверенията за електронна идентичност (орган за електронна идентификация) е министърът на вътрешните работи. За български граждани, които пребивават в чужбина, тази дейност ще се подпомага от дипломатическите и консулските представителства на България.
С оглед улесняването на достъпа на гражданите до услугите по издаване и управление на удостоверенията за електронна идентичност е предвидена възможност тяхното заявяване, както и други спомагателни дейности по реализацията на услугите с технически характер да бъдат осъществявани от администратори на електронна идентичност, регистрирани в МВР.
В законопроекта са определени дейностите, които могат да бъдат осъществявани и от частноправни субекти в условията на регистрационен режим. Сред тях са приемане на заявления за издаване на удостоверения за електронна идентичност, идентифициране на заявители чрез формална проверка и последваща проверка по електронен път, персонализиране на удостоверения за електронна идентичност чрез запис върху съответните електронни носители.
Предвижда се удостоверението за електронна идентичност да се издава за срок на валидност пет години. Уредени са и условията за спиране, възобновяване или прекратяване на действието му. Законопроектът предвижда и създаването на допълнителен регистър на упълномощаванията.