Темпото, с което протича процесът по сближаване на доходите в България спрямо тези в ЕС, е недостатъчно. Това коментира главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в България спрямо този на Германия е нараснал от 26% през 1995 г. до 38% през 2014 г. Това означава, че за този 20-годишен период доходите у нас се повишават с 11,3 процентни пункта спрямо тези в Германия.
„Резултатът на България е осми по ред, като след нас са само три страни - Словения, Чехия и Хърватия, от общо 11 държави, които през тези 20 години са се присъединили към ЕС. Сравнения с тези три страни не е много удачна, защото стартовата позиция на България е различна“, коментира главният икономист на УниКредит Булбанк и предложи по-доброто сравнение да се прави с доходите в прибалтийските държави и Румъния.
Темповете, с които протича процесът на сближаване на доходите в България, са недостатъчни. Според Павлов това се дължи на две основни обстоятелства. От една страна, трудното наследство от комунистическия режим има своя отпечатък, а от друга - първите години от процеса на преход от централно планиране към пазарна икономика бяха провалени.
Доходите в България се покачват по-бързо след присъединяването към ЕС през 2007 г., отколкото в годините преди това, оцени Павлов.
Според него има няколко политики, които, ако бъдат приложени, могат да доведат до ускоряването на процеса на приближаване на доходите спрямо тези от страните в Западна Европа. Една такава политика е увеличаването на държавните инвестиции в два ключови сектора – инфраструктура и образование. Подобряването на събираемостта на данъчните приходи обаче не е достатъчно условие за постигане на търсените резултати, каза Павлов.
„Вероятно ще е нужно увеличение на приходите от данъци със сума, която съответства на около 4% от БВП“, коментира икономистът.
По отношение на подходяща модификация на данъчно-осигурителната система в България Павлов коментира, че посоката, в която трябва да се направи опит да се върви, включва известно увеличаване на данъците на компаниите и домакинствата, които замърсяват околната среда.
Цялото интервю на Делян Петришки с Кристофор Павлов гледайте във видеото
преди 8 години Като чета из коментарите, бих добавил още една причина за бедността на българина - неговото безгранично опростачване. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Най-смешното е че народа де факто обеднява. Ръста на доходи е под ръста на цените, грабежите, фалитите, дълговете и измамите - отделно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Грабежът продължава и сега.. Справка - нов държавен дълг от 20 милиарда за последните 1.5 години, с което си УДВОИХМЕ дълга за този период. Къде отидоха парите? Снаха ми Гюрга ли ги взе? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години "Според Павлов това се дължи на две основни обстоятелства. От една страна, трудното наследство от комунистическия режим има своя отпечатък, а от друга - първите години от процеса на преход от централно планиране към пазарна икономика бяха провалени."===Ех че въртене ех че сучене! :))) Да си го кажем в прав текст. Толкова е просто. Прехода се стстоеше в масов гангстерски грабеж до степен на тотално зануляване на държавата. Такова нещо в друга държава от източна Европа е нямало. Дори в Румъния. След което си настана феодализъм. :))) Комунистическо минало труден преход /каквото и да означава това словосъчетание/ ала бала . отговор Сигнализирай за неуместен коментар