Кръпките в поземленото законодателство

2015 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2015 г."

Законодателството, свързано с ползване на земеделските земи, беше променяно многократно през 2015 г. Това повлия на бизнес средата и на инвестициите в агросектора. Един от най-променяните закони бе този за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Тазгодишната кампания за заявяване на директните субсидии бе първата, при която фермерите трябваше да доказват правно основание за ползването на земите – нотариален акт, договор за наем или аренда. Само земите, които се обработват с правно основание, можеха да бъдат очертавани с цел ползване на евросубсидиите – общо 1,4 млрд. лв..

Въвеждането на правилото за правното основание стана с поправки в софтуера на службите по земеделие и кампанията тръгна трудно. Заради многото промени на схемите за директните плащания се наложи сроковете да бъдат удължени.

В крайна сметка, бе прекратена практиката фермери да получават субсидии за ниви, които обработват без правно основание. Агроминистерството отчете, че до въвеждането на това правило земеделци са получавали годишно общо по 100 млн. лв. субсидии за такива земи. Новото правило намали заявените за подпомагане ниви с 4,5%.

С промените в ЗСПЗЗ беше дадена възможност за полските пътища да се сключват договори за наем, когато се разорават, както и да се включват в споразуменията между арендаторите за комасирано ползване на нивите в едно землище (по чл. 37в от ЗПСЗЗ). Но през декември точно тези текстове се наложи да бъдат дооправяни с промени в Закона за опазване на земеделските земи.

За белите петна (б. р. - непотърсени от собствениците земи) беше решено в бъдеще вместо в сметки на общините, средствата за ползването им постъпват в областните дирекции по земеделие.

Промените за пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд определиха те се отдават под наем или аренда на собственици на пасищни селскостопански животни. Пак в края на годината с промените в  Закона за опазване на земеделските земи беше уточнено, че стопаните на определени пасищни животни, а не на всички, имат предимство, като кандидатстват за общински пасища. Тепърва ще стане ясно колко земеделци, които стопанисват пасища, но нямат животни, са закупили такива, като крайният срок е 1 февруари 2016 г.

Казусът с глобите по 100 лева за декар

Един от най-важните въпроси около поземленото законодателство бе този за глобите, които компании от трети страни или офшорни зони трябва да плащат, ако притежават земеделски земи в България.

Всъщност всичко започна през 2014 г., когато Народното събрание гласува ограничения за притежаването на земеделска земя от чужденци. Тогава бе въведено изискването физическите лица да имат пет години уседналост, за да придобиват ниви, както и управителите на търговски дружества, регистрирани в ЕС. Със закона беше въведена забрана фирми извън ЕС и на офшорни дружества да купуват земеделски земи, но не бяха предвидени санкции.

След това в началото на 2015 г. депутатите решиха офшорните компании и тези от трети страни да плащат глоби, ако притежават ниви – по 100 лева на декар. Налагането им трябваше да започне от 1 май 2015 г. При повторно нарушение глобите вече са 300 лева на декар.

Това беше една от най-спорните поправки, която логично предизвика значително недоволство от страна на бизнеса. Междувременно с промени в Закона за пазарите на финансови инструменти бе решено, че няма да има ограничение за публичните дружества с участие на офшорки да притежават земеделски земи.

Управляващите промениха срока, от който трябва да се налагат глоби, на 1 октомври 2015 г., а впоследствие беше внесено предложение глоби да се налагат от 1 октомври 2017 г.

Това предизвика недоволството на опозицията. Народният представител Светла Бъчварова (БСП) заяви, че това са компании с неизяснен ресурс за покупка на земеделска земя, а рискът нивите да не се използват по предназначение е огромен.

Само че въпросът не е решен окончателно и предложението за отлагане не глобите до 2017 г. засега е оттеглено, заяви пред Investor.bg народният представител Иван Станков (АБВ), който е член на парламентарната земеделска комисия.

Той припомни, че срещу България започна процедура от страна на Европейската комисия заради поземленото законодателство, по-специално заради придобиването на земеделски земи.

Това стана, след като през март Брюксел реши, че нормативните актове съдържат разпоредби, които ограничават свободното движение на капитали.

След като глобата остава, остава и вероятността да има санкции срещу страната, смята Иван Станков.

На 4 декември, докато в пленарна зала депутатите обсъждат на второ четене промените в Закона за опазване на земеделските земи, Иван Станков коментира, че датата 2017 г. за глобите е била негово лично предложение като експерт, а не идея на АБВ. От стенограмата става ясно, че предложението на Станков е било оттеглено от парламентарната земеделска комисия. По повод наказателната процедура той казва пред депутатите, че
ако не бъдат предприети мерки и ако не бъде изменено законодателството, на страната ще бъдат наложени имуществени санкции.

На същото заседание Ферихан Ахмедова (ДПС) заявява: „На всички е ясно, че текстът е лобистки. На всички е ясно, че от този текст загубата за държавния бюджет е около 80 милиона“ (б. р. – тъй като засега няма глобени компании).

В коментара си за Investor.bg Иван Станков отхвърли обвиненията в лобизъм, като заяви, че въпросът трябва да се реши, но към момента няма разбиране между политическите сили в Народното събрание.

Какво е мнението на бизнеса за глобите? Гласуването им в началото на 2015 г. предизвика голям стрес, отрази се на борсата и на намеренията на инвеститорите, коментира пред Investor.bg Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).