Калфин: Работи се по механизъм за определяне на минимална заплата по браншове

Министерството на труда и социалната политика работи по механизъм за определяне на минимални заплати по браншове. Това коментира ресорният министър и вицепремиер Ивайло Калфин в интервю за БТА.

В момента текат консултациите между държавата, работодателите и синдикатите, тъй като всички социални партньори трябва да припознаят този механизъм, посочва Калфин.

Той подчертава обаче, че някои сектори от икономиката нямат адекватно представителство пред държавата.

Социалният министър изразява и убедеността си, че синдикати и работодатели биха могли да се договорят за определяне на нивата на минималните заплати. “Колкото повече неща се договарят от тях, без участието на държавата, толкова по-добре. Точно за такова договаряне ще настоявам и при определяне на минималните осигурителни доходи”, коментира той.

Калфин отново посочва, че най-важното е да се създадат условия и стимули в България да се увеличават доходите от труд. Той подчертава, че работа в страната има. Анализите на пазара на труда показват, че най-голям недостиг на работна сила се наблюдава в дейности, за които се изисква някакъв занаят.

Ще имаме нужда и от квалифицирани инженери и специалисти в технически специалности, отбеляза социалният министър. . Той обаче изразява съжаление, че въпреки перспективите за работа, тези професии не са сред най-желаните, тъй като ученето изисква повече усилия.

Той подчертава, че хора с професионални умения и не задължително с висше образование могат да си намерят лесно и добре платена работа. Министърът признава обаче, че него все още е доста широка "ножицата" между търсене и предлагане на пазара на труда и има липса на стратегическо планиране при избор на бъдеща професия на децата още от семейството и от училище.

Социалното министерство ще включи по-активно представителите на бизнеса при формирането поне на краткосрочните прогнози за необходимата работна сила. “Всеки един работодател знае приблизително точно от какви кадри ще се нуждае през следващите 12 месеца. Ще се постараем да пренесем това прогнозиране на регионално равнище", казва той.

“На нас ни е необходимода изградим трайно чувство за стабилност, предвидимост и справедливост. Българските граждани да знаят докъде се простира личното участие и усилие, както и откъде започва солидарността и грижата на държавата. Това все още не е постигнато. То става след години целенасочена политика”, посочва още Ивайло Калфин.

Той припомня, че статистиката показва напредък - близо 30 хиляди повече заети, увеличаване на доходите, на минималната (380 лв.) и средната (874 лв.) работни заплати, на средната пенсия и т.н. Увеличен е и обхватът на социалните услуги, броят на личните асистенти, размерът на инвестираните в социална политика средства.

Като фактор, който дава стабилност, Калфин откроява пенсионната реформа. “До края на миналата година хората не знаеха дали и при какви условия ще се пенсионират на следващата година. Сега всеки може да изчисли очакваната си пенсия с висока доза точност и да планира поне за 20 години напред”, коментира той.

Като най-важни промени в социалната сфера Ивайло Калфин изтъква увеличението на минималната работна заплата на 420 лева, пенсионните промени, увеличението на средствата и обхвата на семействата, които получават помощи за деца, извеждането на децата от институциите, увеличаването на обхвата на социалните трапезарии, пакетите с храни за най-бедните.

Той подчертава, че оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" е най-добре работещата в България европейска програма, а в ЕС сме в първите 5 от 28 страни-членки.

Като водещ приоритет през 2016 г. Ивайло Калфин посочва заетостта. “Насочили сме усилия и разработваме мерки, чрез които - както чрез националния бюджет, така и чрез европейско финансиране, да можем да предоставяме повече възможности за обучения, преквалификации и заетост на целевите ни групи”, коментира той.

Социалният министър очертава четири целеви групи, към които ще се насочат усилията - младежите до 29 години, трайно безработните, хората в предпенсионна възраст и хората с увреждания. Механизмите за подпомагане обаче ще са различни, защото субсидираната заетост не дава добри резултати, изтъква той.

Той допълва, че министерството му се ангажира със структурните проблеми на пазара на труда.

За интегриране на продължително безработните и икономически неактивните лица на пазара на труда ще бъдат създадени специални Центрове за заетост и социално подпомагане. В тези центрове експерти от Агенцията за социално подпомагане и от Агенцията по заетостта ще предоставят една комплексна услуга на трайно безработните. На хората ще се изготвя профил и ще се насочват към обучения или преквалификации, така че постепенно те да се превърнат от пасивни получатели на помощи към активни участници в устойчива заетост.

“За стимулиране на устойчивост на заетостта трябва да има съвместна работа между бизнеса и държавата, така че да се гарантира повече обхват и трайност на заетостта. Не е целта да работят хората половин година и след това, с края на програмата, временно заетите отново да станат безработни. Трябва да призная, че все още търсим достатъчно добрите механизми за това бизнесът да се заинтересова и да привлича и задържа трайно безработните”, посочва социалният министър.

“Много е важно постепенно и като общество, и като държава, и на ниво семейство, да се предприемат целенасочени мерки, свързани с мисъл за бъдещето. Важно е подобен подход да се внедри и в образователната система, така че да се подготвят повече бъдещи кадри за нуждите на бизнеса”, заключава той.