Реформата във ВиК сектора напредва с бавни темпове. Днес беше подписан едва вторият в страната 15-годишен договор за стопанисване и поддръжка на ВиК мрежата между Асоциация по ВиК и ВиК оператор – тези в Русе.
Първият договор беше подписан през септември в Смолян – първата област, осъществила изискванията на изпълняваната от България реформа във водния сектор, т.е. окрупнила е операторите и е осъществила и прединвестиционно проучване, с което са определени стратегическите инвестиции в сектора в региона.
В Асоциацията по ВиК в Русе членуват 8-те общини в областта – Борово, Бяла, Ветово, Две могили, Иваново, Сливо поле, Русе и Ценово, съобщават от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Операторът, който е 51% държавна и 49% общинска собственост, се ангажира да поддържа съществуващите ВиК системи, да изгражда нови съоръжения и да направи капиталови инвестиции в размер на минимум 38,4 млн. лв., както и да включва нови потребители към мрежата и да намали загубите на вода до ниво от 36%, допълват от ведомството.
На подписването на договора за прехвърляне на активите е присъствал зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков. Той е припомнил, че са изготвени и приети регионалните генерални планове за ВиК, както и списъците с ВиК активите.
Учредени са и всички ВиК асоциации, като поетапно ще се подписват договорите за стопанисване на системите и съоръженията.
За да стартират инвестициите във водния сектор обаче, реформата трябва да приключи, което трябва да стане догодина, в противен случай Брюксел ще спре европейските средства за целия сектор в България.
Реформата предвижда на територията на една област да има само един воден оператор, контролиран от асоциация, в която участват и общините. Бенефициенти по новата оперативна програма „Околна среда“ за периода 2014-2020 г. ще са ВиК дружествата, а не общините, както беше досега.
Все още обаче не са изготвени прединвестиционните проучвания, които ще идентифицират приоритетните инвестиции във ВиК инфраструктура на регионално ниво. Това ще отложи за известно време и началото на реалното строителство на новата водна инфраструктура, с изключение на няколко проекта, за които България и Еврокомисията се договориха да стартират преди приключването на реформата в сектора.