Тристранката не одобри предложението за 25 дни платен отпуск

Националният съвет за тристранно сътрудничество единодушно отхвърли на днешното си заседание предложението за увеличаване на платения отпуск с пет дни до 25 дни общо годишно. Социалните партньори се обединиха в позицията, че по начина, по който е направено, предложението от независимия депутат Георги Кадиев няма да работи в интерес на служителите, а само ще ощети икономиката.

Законопроектът на Кадиев предвижда промяна в Кодекса на труда, с която платеният отпуск се удължава с пет дни с мотив, че стресът на работното място е все по-голям и повече отпуск би намалил този стрес.

Социалните партньори обаче бяха категорични, че за намаляване на стреса на работното място тази мярка няма да сработи, а са необходими комплекс от мерки, които да бъдат обсъдени в бъдеще.

Очаквано от работодателските организации не приеха предложението. От БСК посочиха, че увеличение на отпуска с пет дни би означавало загуби от 2 милиарда лева добавена стойност. От там изтъкнаха и наличието на много празнични почивни дни по принцип в календара за страната

Като допълнителен аргумент против удължаване на отпуска беше посочено и намаленото работно време в някои фирми, както и многото случаи на неизползван годишен отпуск, който се натрупва в годините. От КРИБ бяха също против с аргумента, че стресът на работното място трябва да се преодолява не чрез отпуск, а чрез други фирмени политики. От БТПП добавиха и липсата на оценка на въздействието на внесения законопроект.

По другите два законопроекта НСТС не постигна съгласие – социалните партньори останаха на различни позиции по предложението на правителството за промени по отношение на трудовата миграция и по това за увеличаване на обезщетението за майчинство през втората година от отглеждане на дете.

Промените за трудовата миграция, предложени от кабинета, предвиждат ускорена процедура за определени сектори по издаване на „синя карта“ за чужденци от трети страни, за да работят у нас. Въпреки че всички партньори подкрепиха предложението по принцип, имаше и редица забележки.

От КНСБ подкрепиха проекта, но изразиха несъгласие с предвидения либерален режим по приемане на висококвалифицирани чужди граждани на работа в България. От синдиката възразиха, че не може да се пренебрегва пазарният анализ като се дава право на работодателя на база собствено проучване да определя нуждата от кадри с висока квалификация. Може да се окаже, че разполагаме и с български работници за съответните позиции. Първо трябва да се „изстискат“ възможностите на нашия пазар на труда и после да търсим чужди работници, посочиха от КНСБ.

Подобно беше и становището на КТ Подкрепа. Те определиха законопроекта като уместен и навременен, но също имаха забележка по игнорирането на пазарния тест. По думите на Димитър Манолов това е „късогледа политика“, защото може да се окаже, че имаме и български специалисти за търсените длъжности. Той призова да не бързаме да пренебрегваме наличните кадри на нашия пазар на труда, игнорирайки пазарния тест.

От своя страна бизнес организациите акцентираха върху друг аспект от промените – разходите за труд, които се предвиждат. Всички работодателски организации се обединиха около тезата, че предложението за заплата от три средно месечни възнаграждения за „внесен работник“ с висока квалификация е твърде висок праг и трябва да се спази европейското изискване за 1,5 средни месечни заплати. Бизнесът се аргументира, че разходите по един такъв работник нарастват много като се добавят и разходи по транспорт, настаняване и други придружаващи. Като цяло бизнесът подкрепи либерализацията на режима по наемане на лица от трети страни.

Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин уточни пред социалните партньори, че предложението за три средно месечни заплати за „внесен работник“ важи само при ускорена процедура, а не и за стандартната. Калфин каза още, че за 2014 година у нас със синя карта са работили 37 чужди граждани, така че по думите му напливът не е голям.

По законопроекта на Драгомир Стойнев от БСП за ръст на майчинството през втората година до 420 лева и обвързването на обезщетението с минималната работна заплата също не бе постигнато съгласие. Позицията на социалното министерство бе, че колкото повече плащания се обвързват с МРЗ, толкова по-трудно става увеличаването й, а и се създават редица изкривявания на трудовия пазар.

От КТ Подкрепа посочиха, че за поредна година се замразява обезщетението за майките и подкрепиха предложението. От КНСБ пък предложиха това обезщетение да се обвърже не с минималната заплата, а с друг параметър – например с издръжката на живота.

От Асоциацията на индустриалния капитал не виждат логична причина ситуацията да се връща както беше преди години и отново да има обвързване на социалните пращания. От там напомниха, че това обезщетение се дискутира и определя всяка година.

БСК заявиха позиция, че искане за по-високи социални плащания може да има само след реформи в съответните системи. Димитър Бранков, заместник-председател на БСК, посочи, че деца се отглеждат с висока заетост и доходи, а не със социални помощи. БТПП също не подкрепи предложението, като отчетоха, че заетостта е важният фактор и връщане назад е неудачно.