България продължава да затъва в бедност, увеличава се рискът пред хората с ниски доходи от изпадане по социалната стълбица, елиминира се свободният достъп до здравеопазване на хората с ниски доходи, задълбочава се комерсиализирането на образователната система, безогледно се поема прекомерен външен дълг за покриване на дефицити. Това са част от изводите в годишния доклад на Института за модерна политика „Социално-икономически права, уязвими групи и дискриминация през 2015 г.“, изпратен днес по повод Международния ден на правата на човека – 10 декември, на омбудсмана, правителството, парламента и европейските институции.
Буди нарастваща тревога тенденцията за увеличаване на риска пред хората с ниски доходи от изпадане по социалната стълбица, водещо до липса на задоволително жизнено равнище – недостиг на храна и облекло, липса на жилище, посочва се в доклада.
Той цитира данни на Международния институт за изследване на хранителната политика, според който 9% от българското население (приблизително 650 хил. души) са хронично недохранени.
Според Международния индекс на глада България се срива надолу в сравнение с 2014 г. Стойността на индекса за 2015 г. е 8,5 пункта спрямо под 5 през 2014 г., поради което страната ни изпада във втората категория държави по степен на разпространение на недохранването сред населението. Ситуацията у нас се влошава в сравнение със сродни държави от балканския регион - стойността на индекса за Румъния е 5,3, за Сърбия 7,1, Босна и Херцеговина, Черна гора и в Хърватска е под 5, а в Македония – 5,9.
В същото време ситуацията през 2015 г. е по-лоша и отколкото в началото на прехода през 1990 г., когато Международният индекс на глада за България възлиза на 8,1, при това в условията на недостиг на хранителни продукти и затруднения в електроснабдяването.
Сериозно безпокойство буди „замразяването“ на редица социални плащания, сред които размер на месечни помощи за деца; обезщетение за отглеждане на дете от 1 до 2 години; месечна добавка за деца с увреждания; годишна квота за ваучери за храна на работещи; помощ за първокласници; средномесечен доход за придобиване право на семейни помощи; еднократна помощ при бременност; еднократна помощ при раждане; помощ за дете с трайни увреждания; помощи за дете на осигурена майка до 1 година; помощ за майки студентки; размер на обезщетението за безработица.
Това е отстъпление от стандартите на чл. 11 от Международния пакт за икономическите, социални и културни права - право на задоволително жизнено равнище, включващо достатъчно храна, облекло и жилище, както и на непрекъснато подобряване условията на живот, се посочва в доклада.
Като особено негативна характеристика на настоящето управление в доклада се посочва безогледното поемане на прекомерен външен дълг, с което се финансират предимно дефицити, разходи за сигурност и нереформирани бюджетни системи, а не се инвестира в социалната инфраструктура и за намаляване на неравенствата.
В доклада се изтъква, че текущата неолиберална политика в сферата на здравеопазването, обозначавана като „здравна реформа“, не отговаря на стандартите на чл. 12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права. С нея се създават сериозни предпоставки за елиминиране на свободния достъп до здравеопазване на хората с ниски доходи. Разбирането за здравеопазването като търговска дейност, а здравните грижи за хората, като услуга, а не като конституционно право, задълбочават социалните неравенства и ограничават достъпа до адекватни здравни грижи на бедните слоеве от населението, подчертава Институтът за модерна политика.
Реорганизацията, която в момента тече в здравната система, създава условия за „здравеопазване на две скорости“, при което богатите ще имат своевременен достъп до качествени здравни услуги, докато бедните ще бъдат лишени от възможност да се лекуват, в случай че имат болест, чието лечение не е платено от здравния им пакет. Здравето става все по-скъпо, разглежда се все по-често като обикновена пазарна трансакция – болният е клиент, който си „купува“ здраве, а лекарят и съответно болницата са „продавачите на здраве“, докато здравната каса играе ролята на банков посредник, който просто транслира парите на болния към касата на болницата. Този подход изключва социалната роля на здравето и обществения интерес.
В доклада се отправя критика и към промените в образователната сфера, които позволяват насочване на публични средства към частните училища. Това е ерозия на стандартите по чл. 13 от Международния пакт, който се отнася до правото на образование. С това управляващите на практика отвориха вратите за задълбочаващо се комерсиализиране на образователната система и поетапно намаляване на финансирането за държавните и общински училища, посочва се в доклада.
По отношение на етническите малцинства, бежанците и емигрантите Институтът за модерна политика подчертава, че е недопустимо да се използват основателните страхове в обществото или крайните настроения на определени групи като легитимация за насаждане на омраза към етническите малцинства, бежанците и емигрантите. Същевременно ИМП подчертава, че има необходимост от преразглеждане на европейския мултикултурен модел, с оглед баланс на интересите в обществото. С други думи – защитата на традициите, обичаите и социалното устройство в Европа не може да се оценява като ксенофобия към бежанци и емигранти. Недопустимо е обаче и използването на езика на омразата към бежанци и емигранти и политическо експлоатиране на екстремистки нагласи в обществото.
В доклада се констатира, че за поредна година положението на хората с увреждания в страната се характеризира с тотално изключване от обществените отношения, цялостна и всеобхватна изолация и възпрепятстване от участие и включване в обществените процеси. Реформи в сектора не се задават на хоризонта, обществото и политическата конфигурация, която го представлява, са напълно загърбили социалните си ангажименти към хората с увреждания. Няма никакви промени нито в сферата на асистентските услуги, нито в сферата на техническите помощни средства, нито в сферата на достъпността.
Отправят се и редица препоръки към властите за преодоляване на негативните тенденции в областта на социално-икономическите права и дискриминацията.
преди 9 години прав си че причината е криминална, но е заради елита назначен от урало-кавказкия регион наречен расия... де да беше западан .... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години В България няма и никога не е имало пазарна икономика че да коментираме с икономически аргументи. :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Веско, не търси причините в учебниците по икономика. Причините са чисто криминални. Между другото обърни внимание на този текст: "Най-много - около 4,6 млрд. и 5,3 млрд. долара, са изтекли съответно през 2007 и 2008 г."По него време ти смяташе "социалистите" ни /кавичките не са случайни/ за положителни герои! Истината е че има негласно споразумение между назначения от запада бг елит според което ако слушат то те западняците ще си траят за безобразията които извършва този "елит" със собственото си население. Ако не слушат ще ги заменят с "опозицията" като осветят далаверите им. Пука им на западняците за бг населението...нали краденото пак при тях отива и се завърта!? Проблем е за тях толкова колкото и ИД. И по същия начин симулират борба с това явление при нововъзникващите съюзни тям пазари както и симулираната им борба с ИД. :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години У нас липсата на инвестиции, особено през последните години, генерира неспособност за увеличаване на продуктивността, на нивото на заплащане, което пък удря силно потреблението, това пък води до по-малко приходи в хазната, дефицити, дългове и т.н. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Някак ми прави впечатление от въпросния доклад, а и от други анализатори, коментатори, че едва ли не с увеличаване на социалните помощи на всички нива, може да се намали бедността. Което не е така. У нас се харчат не малко пари за социални дейности, но ефектът от тях е минимален. Какво значи за една майка дали ще вземе 340, 360 или 400 лв на месец, ако доходите на това семейство на ниски? Значението е малко, защото те така или иначе не могат да разчитат на добър собствен доход. Не мисля, че правилният начин е вдигаме социалните помощи, а по-скоро пренасочване на ресурс към сектори, които да генерират работни места, оттам и доходи, което ще смъкне необходимостта от допълнителни социални стимули. Не казвам, че социалните плащания са нещо вредно, просто не трябва да се дават чисто популистки, а на база това колко продуктивна е икономиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години И аз това казвам, сега живота е много по-добър от тогава.Колкото до опашките не си съвсем прав, защото през 89 и началото на 90г. хляб имаше, после станаха опашките към края на 90 и после 91г. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години В същото време ситуацията през 2015 г. е по-лоша и отколкото в началото на прехода през 1990 г., когато Международният индекс на глада за България възлиза на 8,1, при това в условията на недостиг на хранителни продукти и затруднения в електроснабдяването.Това са глупости. Много добре помня как висях на опашка 2 часа за 2 хляба (повече не даваха) пред 1989-90 година. Уверявам Ви, че сегашното полжение е много по-добро.Това е някакво платено докладче. Не знам защо изобщо му се обръща внимание (интересно кой го плаща де..). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години За тези които се определят "десни" и подскачат при всеки намек за подобряване състоянието на собствения си народ! ==="Незаконни финансови потоци в размер на 25 млрд. долара са изтекли от България за 10 години - между от 2004 до 2013 г. Това твърди проучване на базираната във Вашингтон компания Global Financial Integrity (GFI)Най-много - около 4,6 млрд. и 5,3 млрд. долара, са изтекли съответно през 2007 и 2008 г."===Значи причината за бедността не е в "ниската производителност на българина. Всъщност това е ОЧЕВАДНО дори и за тези ронещи крокодилски сълзи при всеки намек за подкрепа към тези от които крадат капитала си. Ако не го крадяха а заработваха както твърдят то не виждам причина за подобни незаконни упражнения! :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "В същото време ситуацията през 2015 г. е по-лоша и отколкото в началото на прехода през 1990 г., когато Международният индекс на глада за България възлиза на 8,1, при това в условията на недостиг на хранителни продукти и затруднения в електроснабдяването."Ей това нещо не може да бъде. Нали вече 25г. вървим по пътя на прехода и реформите и положението се оправя, но просто трябва още време за да свършим с прехода? Не може положението сега да е по-зле от лошото наследство от комунизма. Отделно, защо се гледа само материалното, важно е и духовното, важно е че днес хората имат права и свободи, каквито навремето са нямали, днес се живее все по-добре от вчера и така и трябва да бъде. отговор Сигнализирай за неуместен коментар