Младежите у нас все още не търсят активно заетост

Спад на регистрираните безработни млади хора у нас през последната година отчетоха участниците в конференцията "Младежката гаранция - работа и образование за младите хора".

Според зам.-министъра на труда и социалната политика Гълъб Донев най-труден остава проблемът с младежите без образование, тези, които не учат, не работят, не желаят да се запишат в бюрата по труда.  Допълнителен "феномен", който също има "заслуга" младежите да не търсят активно заетост, са родителите, твърди Донев. В България те издържали децата си средно до 30-годишната им възраст. Зам.-министърът обособи и друга група - на образованите, които нямат професионален опит и навици, но често са недоволни от заплащането.

По данни на НСИ, цитирани от зам.-министъра на труда, 12,4% са хората без работа на възраст между 15 и 29 г. По данни от октомври на Агенцията по заетостта без работа са над 48 хиляди младежи до 29 години, което е 15% от общия брой на регистрираните безработни, предава БТА.

Припомняме, че ЕС осигурява 6 млрд. евро, които ще бъдат използвани за стимулиране на младежката заетост в новия програмен период (2014-2020 г.). България ще може да се възползва от тези средства чрез финансиране със 100 милиона евро по европейската инициатива „Гаранция за младежта”.

През последната година има забавяне в използването на този инструмент (младежката гаранция, бел. ред.) и няма фокус върху него, констатира лидерът на ПЕС Сергей Станишев, който бе и домакин на конференцията. Той припомни, че идеята на младежката гаранция е възможност всеки младеж между 15 и 24 г. да получава предложение за работа, чиракуване, продължение на образованието или стаж в рамките на 4 месеца, след като остане без работа или напусне системата на формалното образование. Станишев отчете обаче, че като цяло в Европа и в частност у нас все пак има спад в броя на младежите без работа. Процентът за страната ни е малко по-нисък от 21.

Станишев обяви, че догодина амбицията му е да бъде разширен обхватът на инициативата, като се създаде и инструмент "детска гаранция", за да се гарантират равни шансове в живота за децата. Тази идея на европейските социалисти среща неодобрение на едва 12 на сто от запитаните българи, 29 процента не могат да преценят. Най-висока е подкрепата на висшистите - 63 на сто, и на 57 процента на хората със средно образование. Данните са от проучване на "Сова Харис", представени на форума. Допитването е проведено сред 1000 пълнолетни. 86 на сто от тях смятат, че държавата трябва да подпомага младежите в намирането на работа.

За инициативата Младежка гаранция не са чували 85 на сто, а 88 процента не знаят колко са отпуснатите на България пари по нея. 90 на сто смятат, че има дефицит на информация за приоритетите и мерките на програмата.

Да има специализиран сайт на български език за младежката гаранция одобряват 80 на сто от запитаните. Според нагласите, отбелязани от "Сова Харис", 24 процента са на мнение, че програмата ще има само временни резултати. 63 на сто от ромите не знаят къде да се обърнат за информация и помощ за намиране на работа, отчитат още социолозите от агенцията. 53 на сто от респондентите отговарят, че държавата не провежда добра политика за справяне с детската бедност, равноправен достъп до образование и здравеопазване, сочи още проучването.

По равнище на младежка безработица България е в средата на европейската класация, отчете на форума Ласло Андор, бивш еврокомисар по заетостта и социалните въпроси. Бившият еврокомисар добави, че по време на кризата най-голям е ръстът на младите хора без препитание в Испания, Гърция, Кипър, Португалия - около 50% от младите хора там са без препитание.

Германия е единствената държава, незасегната от кризата, а в Австрия и Холандия младежите без работа са около и по-малко от 10 процента, добави той. По думите му младежката безработица реагира на икономическия срив много по-рязко, отколкото общата, защото младите хора са по-малко защитени от законодателството и имат по-малък опит на пазара на труда.