Кр. Станчев: Данък “вредни храни” е най-лошата идея от 1879 г. насам

“Предлаганият данък “вредни храни” е най-лошата данъчна идея от 1879 г. насам, проверил съм”. Това съобщи доц. Красен Станчев в предаването  “Клуб Инвестор” по телевизия Bloomberg в дискусия “Вреден ли е данък “вредни храни”. Според него се прави опит да се върне данък върху оборота, отменен през 1994 г. с въвеждането на ДДС. “Това прилича на данък “Лукс”, тъй като се облагат малко съставки, които обаче са част от много широк спектър храни, а това прави обхвата на данъка много широк”, обясни доц. Станчев. Той обясни също, че законопроектът широко отваря вратата за корупция. 

Икономистът коментира, че с идеята си здравният министър Петър Москов преследва фискални и други цели, а не здравен ефект.

Като доказателство бившият здравен министър д-р Илко Семерджиев съобщи, че нито в бюджета на НЗОК, нито в държавния бюджет за 2016 г. има заложени приходи от данъка, който предвижда облагане на хранителни съставки в т.нар. “вредни” храни. Той обясни, че единствено бюджетът на министерството за административни разходи за следващата година е увеличен с 1,7 млн. лв, а парите за профилактика, промоция, диагностика и лечебни дейности са намалени. Доц. Станчев допълни, че приходи от предлагания данък не са предвидени и в тригодишната бюджетна прогноза до 2018 г.

Икономистът пресметна, че на облагане се предвижда да подлежи оборот от около 2 млрд. лв. като част от храните ще се облагат с около 10%, а друга част- с около 48%. “С толкова ще се повишат и цените на тези артикули”, прогнозира Красен Станчев и допълни, че ако данъкът бъде въведен, може да се очаква повишаване на общото равнище на цените.

Според д-р Семерджиев дебатът за въвеждането на данък “вредни храни” ни връща в XIX в. “Тогава във Великобритания, Франция и Германия са си приказвали за данък сол и данък храни. А какво прави светът в 21 век? Миналата седмица Google Life Sciences и американската асоциация по сърдечно съдови заболявания стартираха съвместен изследователски проект за 50 млн. долара, за да търсят механизми за справяне със сърдечно-съдовите заболявания. Това, което Москов  се опитва да прави с данъци. Технологични компании пуснаха в САЩ лещи, които  следят нивото на солта и захарта в сълзите в реално време. Модерните неща, които искаме да постигнем в сферата на здравеопазвето, се правят с помощта на технологиите, гледайки напред в бъдещето. С информационни компании, с режим на етикетирането, на рекламата, а не с данъци”, подчерта бившият министър на здравеопазването.

“Регулиране на поведение чрез данък върху храни е икономически абсурд”, заяви доц. Станчев. Той прогнозира, че хората ще се върнат към икономиката на бурканите от края на 80-те години на миналия век, когато е пикът на потреблението на сол. Компании, които призвеждат у нас, ще затворят заводите си и ще започнат да внасят, тъй като вносът ще поевтинее в следствие въвеждане на данъка.

“Този данък се предлага без да сме имали такава оферта нито от ГЕРБ, нито от РБ, още по-малко от ДСБ преди изборите”, припомни бившият министър на здравеопазването. И допълни, че не е спазена процедурата за предлагане на проекти на нормативни актове, не е спазен Законът за нормативните актове, идеята не е обсъдена във Висшия медицински съвет, не е направена оценка на въздействието, няма съгласуване с министрите на финансите, на икономиката, на земеделието.

Според Красен Станчев претенцията на съставителите на закона е да събират около 200 млн. лв. годишно, но според него това е изчислено от наетата от министерството консултантска компания при идеални условия. “Ако се сметнат загубите - от икономика на бурканите, заместващ внос, съкращаване на хора, за които ще се плащат обезщетения, загубите за държавата от въвеждането на този данък, биха били от 196 млн. лв на година”, илюстрира безсмислието на идеята икономистът.

“Дано да се окажа прав, но мисля, че така, както бяха отхвърлени данък “градини”, данък “уикенд” и други,  ще бъде отхвърлено и това недомислие. Това би било проява на здрав разум”, заключи д-р Семерджиев.