Започват проучвания за природен газ и във вътрешността на България

Започват проучвания за добив на природен газ и в блокове във вътрешността на страната. Това съобщи зам.-министърът по енергетика Жечо Станков по време на конференция, посветена на газовата инфраструктура у нас, организирана от БФИЕК. Това е част от политиката на правителството за диверсификация на доставките чрез развитието на местния добив, уточни още той.

Всъщност България е интересна за инвестиции в газовата сфера с една от най-модерните си газопреносни мрежи в региона и географското си положение. Това коментира вицепремиерът Томислав Дончев при откриването на конференцията.

Той беше категоричен, че природният газ ще бъде важен за българската и европейската индустрия. На фона на случващото се в сферата няма как да не бъдат следени и процесите в Северна Америка, където цената на природния газ намалява заради алтернативния добив и конкуренцията, обясни още Дончев.

По негови думи в момента суровината се пренася на дълги разстояния по скъпи газопроводи или терминали за втечнен газ. В същото време неконвенционалният добив държи 60% от ръста на предлагането на природен газ, отчете вицепремиерът.

Той добави, че всяка политика обаче вече трябва да е паневропейска и даде пример за локално мислене с изчисленията колко средства се отпускат на членовете на ЕС или колко бежанци ще бъдат приети.

Местният добив е един от приоритетите на правителството, потвърди зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков. Той припомни, че в последните месеци активно се е работело в тази насока и в крайна сметка беше избран изпълнител на проекта за проучване и добив за петрол и природен газ в Черно море. Това е англо-холандската Shell.

Сега предстои и провеждането на конкурси за проучвания във вътрешността на страната - подготвят се поне две процедури, стана ясно още от думите на Станков. На въпрос на Investor.bg той потвърди, че става дума за конвенционален газ, но отказа повече подробности по проектите, включително и в коя част на България се намират.

След като приключи изготвянето на документацията, проектите ще бъдат обявени и в Официалния вестник на ЕС, за бъдат привлечени и и големи европейски компании.

"Няма как да говорим за диверсификация без свързаност", коментира пред участниците в конференцията Томислав Дончев. Напредъкът по изграждането на газовите връзки със съседните държави обаче е минимален, стана ясно от презентациите.

Зам.-директорът на "Булгартрансгаз" Георги Гегов посочи, че се надява до 15 дни да приключи оценката на подадените оферти за довършването на връзката с Румъния.

Инфраструктурата на двата бряга на реката е вече готова, но преходът по дъното на Дунав, чиято дължина е малко над 2 км, още не може да бъде довършена. Надеждите са в началото на декември да бъде обявен изпълнителят и до края на 2016 година газопроводът с обща дължина от 25 км най-накрая да бъде въведен в експлоатация.

По отношение на връзката с Гърция последните подробности по проекта са уточнени и предстои подписването на инвестиционното решение на проекта, отчете изпълнителният директор на ICBG Теодора Георгиева. Тя припомни, че този интерконектор ще даде достъп до газ от Каспийско море, както и от терминалите за втечнен газ в Гърция и Турция.

За реализацията на проекта обаче все още не е намерено финансиране и надеждата е да бъде получена европейска подкрепа в тази насока. Плановете са строителството на интерконектора да приключи до лятото на 2018 г.

Жечо Станков обясни още, че до края на годината ще приключи първият етап от работата по връзката със Сърбия. Става въпрос за първоначалните проучвания и разкопки. Плановете са в началото на следващата година да започне и същинската работа по проекта. Той получи финансиране по ОП “Конкурентоспособност”.

Европейско финансиране по “Свързана Европа“ получи и проучването по реализацията на интерконектора с Турция.

Турският посланик у нас Сюлейман Гьокче отбеляза важността на Южния газов коридор за доставките на газ за цяла Европа, защото чрез него се разнообразяват и маршрутите, и източниците на суровината. Част от проекта е газопроводът TANAP, чието строителство вече започна.

Гьокче коментира, че в момента капацитетът му е 16 млрд. куб. метра годишно, но има възможност за увеличение до 32 млрд. куб. метра, а дори и до 52 млрд. куб. метра.

Емре Енгюр от турската държавна компания Botas обаче посочи, че газовата инфраструктура, преминаваща през територията на Турция, не се използва с пълния си капацитет заради политически решения и ситуацията в региона. Той посочи и някои от приоритетите на компанията, сред които реализацията на TANAP и продължението на съществуващата връзка с Гърция до Италия - газопроводът ITGI.

Що се отнася до "Турски поток", има подписано споразумение, но проектът е в етап на изчакване, допълни още Енгюр.

Освен върху развитието на газовите връзки България работи и върху модернизацията на газовата мрежа, отчете представителят на “Булгартрансгаз” Георги Гегов. В този проект са вложени повече от 100 млн. евро. Част от плановете е модернизацията на газовото хранилище в Чирен.

Част от мерките вече са в ход след началото на двата сондажа, които ще увеличат капацитета на добива и нагнетяването на природен газ в хранилището.

Предстои обаче и проект за разширяването на "Чирен", което ще коства 220 млн. евро. Гегов посочи, че първоначалните проучвания са обнадеждаващи - хранилището е напълно херметизирано и може да се повиши налягането. Това означава, че намерението за удвояване на капацитета му (до 1 млрд. куб. метра) е осъществимо.

Гегов посочи, че има интерес от международни компании да извършат 3D проучвания, които със сигурност ще покажат дали плановете ще могат да бъдат изпълнени.