Сметната палата: Банковият надзор не е достатъчно ефективен

Банковият надзор в България не е достатъчно ефективен за поддържане на стабилността на банковата система и за защита на интересите на вложителите. Този извод прави Сметната палата в одитен доклад за банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка (БНБ) за периода от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г.
Според одиторите надзорът не може своевременно да установи проблемите в кредитните институции, както и да предприеме адекватни мерки за тяхното предотвратяване.

Председателят на одитиращата институция Цветан Цветков е внесъл в Народното събрание в петък одитния доклад, който бе възложен на Сметната палата с решение на папрламента от 29 април 2015 г., заради кризата с КТБ през 2014 г.

От Сметната палата подчертават следните основни констатации от одита:

Нормативно дейността е осигурена, има вътрешни правила за правомощията и процедурите на банковия надзор, но те не са систематизирани и не създават последователна, изчерпателна и ясна рамка, която да регламентира цялостно дейността по надзора, с всички етапи и нивата на управление.

Почти всички правомощия, компетентности и отговорности по банков надзор са концентрирани в подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“. Управителният съвет и управителят на БНБ не са ангажирани с надзорния процес, поради което има риск надзорната дейност да не е ефективна.

Ръководителят на управление „Банков надзор“ е получил правомощия да прилага и неформални мерки за въздействие заедно с надзорните мерки, което освен че е в противоречие със Закона за кредитните институции, е и предпоставка да се избегне прилагането на необходима надзорна мярка.

Същият подуправител има право да предлага лице, което да го замества и то да е от по-ниска степен в йерархията, без заместването да е обвързано с конкретен обем на правомощията. Това създава риск за правилността и обективността на решенията, които са от изключителна компетентност на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“.

Одиторите твърдят, че липсва утвърден ред за изготвяне и утвърждаване на годишни планове за надзорни инспекции и отговорности. Процесът по избор на банките, планирани за инспекции, не е документиран. Няма мотиви при определяне и на обхвата на инспекциите (пълни или тематични), респективно кои рискови дейности на съответната банка са изключени от проверката и защо.

В резултат се дава възможност за субективно планиране на тематични инспекции с ограничен обхват, без да се покриват адекватно съществуващи рискове пред банките и банковата система, и така някои банки да не бъдат обект на проверки за дълго време.

Установени са съществени проблеми с административния капацитет на надзорната дейност. При прилагането на нова регулаторна рамка „Базел III“ и значителна по обем нова отчетност неоснователно е намален броят на служителите, изпълняващи дейности по инспекции и дистанционен надзор.

Това е довело до паралелно извършване на инспекции на място и дистанционен надзор от едни и същи служители. Инспектори са осъществявали дистанционен надзор на повече от една кредитна институция. Пораждат се рискове да не бъдат установени грешки и отклонения в банките и се застрашава качественото осъществяване на дистанционния надзор и инспекциите на място.

Делът на кредитните институции, в които през одитирания период е извършена инспекция на място, е намалял значително, като от 68 на сто през 2012 г. стига до 43 на сто през 2014 г.

Наблюдава се и тенденция за увеличаване на дела на тематичните, за сметка на пълните инспекции на банките, с произтичащите рискове за качественото изпълнение на възложените функции и отговорности.

Не е извършвана проверка по същество за верността на данните в отчетите, подавани от кредитните институции за целите на дистанционния надзор. Това създава предпоставки банки, подали неверни данни, да получат и некоректни рейтинги.

Верификацията на отчетните данни се извършва автоматизирано. В процеса на одита е установено, че от тези автоматични проверки са изключени отчетите на две кредитни институции, без обективно основание, ред и процедура.

По този начин двете банки са изключени от автоматичните контроли, задължителни за проверка на отчетите на всички кредитни институции.

Значителен брой служители имат права да модифицират съхранявана чувствителна информация на сървър във вътрешната мрежа на БНБ. В резултат на това са налични тримесечни доклади от дистанционния надзор с последни промени, извършени месеци след докладването им, което поставя под съмнение автентичността на съхраняваната чувствителна информация.

Конфликт на интереси

Сметната палата е установила, че в управление „Банков надзор“ липсва изградена система за управление на рисковете от нередности и измами. Няма механизъм за проверка на декларациите по Закона за предотвратяване на конфликт на интереси. Това поражда реални рискове служители на БНБ да осъществяват банков надзор на институции, с които имат договорни взаимоотношения.

Дистанционен надзор

Ключов фактор за осъществяването на ефективен банков надзор и обективна оценка на рисковия профил на кредитните институции е дистанционния  надзор, чрез който се присъжда рейтинг CAEL. Като механизъм за ранно предупреждение той не е постигнал основната си цел за навременна реакция при негативни тенденции и проблеми, както и за предприемане на съответни коригиращи действия. Въпреки констатираните негативни тенденции и индикации за проблеми при дистанционния надзор в определени банки, не са инициирани инспекции на място и не са предприети съответни надзорни мерки.

Няма увереност, че поставеният рейтинг CAEL отразява реалното състояние на проверените кредитни институции. Резултатите от дистанционния надзор в две от кредитните институции показват влошаване на показателите спрямо предходния отчетен период и спрямо банковата система като цяло, но това не води до промяна на рейтингите на елементите на СAEL, което е индикация за недостатъчна ефективност на дистанционния надзор и за предоставяне на погрешна информация за състоянието на банковата система, казват одиторите.

Инспекции на място

Ефективността на банковия надзор зависи до голяма степен от адекватността и обхвата на инспекциите на място. През периода 2012-2014 г. са извършени общо 27 пълни инспекции, като има тенденция на намаляване.