КЕВР не притежава инструменти, с които да работи

Според европейското и българското законодателства Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) трябва да е институционално и финансово независим орган, който регулира дейностите в енергетиката. Това означава регулаторът да взима решения, които не зависят от политически структури, да има отделен бюджет, който да управлява самостоятелно, и да разполага с финансови и човешки ресурси, които отговарят на отговорностите му. В действителност обаче комисията работи по-скоро като успешно държавно предприятие, тъй като всяка година генерира „печалба”, която се прехвърля към централния бюджет, пише Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).

По данни на НСИ действащите предприятия през 2013 г. (все още няма данни за 2014 г.) в сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” са над 2100, а в сектор „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” – близо 800. В същото време средногодишният брой заети в КЕВР през 2013 г. е 118 души, като около 30% от тях се занимават с електроенергетика, където са концентрирани и най-много дружества. Освен големият брой регулирани дружества, комисията ежегодно се занимава с жалби, които през 2013 г. са 3480 бр.(1297 бр. през 2014 г.), и съдебни дела – 530 бр. (641 бр. през 2014 г.) Над 66% от жалбите и над 80% от делата са в сектор Електроенергетика.

Към това трябва да се прибави и текучеството на кадрите. През 2013 г. са били освободени 40 души, което е около 33% от средногодишния брой заети в комисията, а през 2014 г. са освободени 47 наети лица. Всичко това ясно показва, че комисията не разполага с необходимите човешки ресурси, за да извършва възложените ѝ дейности, което не е изненада, тъй като още през 2013 г. Европейската комисия и Световната банка обръщат внимание на този проблем. Препоръките са в посока повишаване както на броя на заетите, така и на тяхната квалификация, включително намаляване на текучеството им, за да се създадат условия за приемственост и натрупване на административен капацитет.

Същият проблем стои и пред финансирането на КЕВР. В периода 2011-2013 г. комисията генерира средногодишен приход от около 11,5 млн. лв., докато средногодишните ѝ разходи са в размер на около 3,6 млн. лв., а това води до излишък и съответно допълнителен приход за централния бюджет от около 7,9 млн. лв. всяка година. Данните за 2014 г. не са показателни, тъй като от началото на годината беше въведен данък от 20% върху приходите на производителите на електроенергия от вятърни и фотоволтаични централи, приходите от който се събираха от комисията. Въпреки че Конституционният съд отмени данъка, все още не е ясно за какво са били изхарчени събраните средства.

Между 2012 и 2014 г. разходите на комисията се увеличават с близо 300 млн. лв., докато разходите за заплати и други възнаграждения се увеличават с малко над 340 млн. лв., а други разходи намаляват. Въпреки това тези средства не се използват за увеличаване на персонала, тъй като средногодишният брой на заетите в КЕВР остава почти непроменен, а за увеличаване на възнагражденията. По този начин средната годишна брутна заплата в регулатора се увеличава от 12,5 хил. лв. през 2012 г. на 19,7 хил. лв. през 2014 г.

Това обаче не е довело до по-малко текучество, както отбелязахме по-горе. Въпреки повишаването на средното възнаграждение, компенсациите в държавните компании в сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” остават значително по-атрактивни и варират между 19,2 хил. лв. през 2012 г. до 22,5 хил. лв. през 2014 г. Едва ли може да се очаква някой да предпочете работа в регулатор, при положение, че може да си намери значително по-добре платена работа в самия сектор.

Друга особеност на заплатите в регулатора е, че около 30% от разходите за заплати и възнаграждения се отпускат под формата на допълнително материално стимулиране през 2011 и 2012 г. Това създава сериозна несигурност за годишното възнаграждение на заетите и действа демотивиращо. Няма информация дали тази практика продължава и в периода 2013-2015 г.

Така стигаме до проектобюджета на КЕВР за 2016 г., който се предвижда да бъде 4,2 млн. лв. в сравнение с предвидените близо 3,9 млн. лв. за 2015 г. Това е стъпка в правилната посока, но не изглежда особено обнадеждаваща, тъй като по никакъв начин не променя досегашното изкривено финансиране на комисията поне по две причини.

Първата е, че на фона на годишните приходи на комисията, тя ще продължи да генерира печалби за бюджета. Това означава, че или таксите, които събира, са твърде високи, или че разходите на комисията са твърде ниски, или комбинация от двете. Според принципите на доброто управление таксите за предоставяне на дадена услуга трябва да покриват разходите за предоставянето ѝ, но в случая с КЕВР това очевидно не е така. Така че следва или таксите да бъдат намалени, или разходите – увеличени, или и двете.

Второ, бюджетът на комисията е изготвен без каквато и да било оценка на необходимостта от допълнителни средства, независимо дали става въпрос за увеличаване на щатните бройки, увеличаване на заплатите, повишаване на административния капацитет, осигуряване на средства за повече участия на регулатора на европейско нивои др. Това личи както от липсата на каквато и да било информация за КЕВР в средносрочната бюджетна прогноза, така и от предвиждания за нея бюджет, който се увеличава с по около 20 млн. лв. годишно през 2017 и 2018 г.

Едва ли може да се очаква КЕВР сама да си определя бюджета - в крайна сметка подобен лукс нямат дори ВСС, НЗОК или НОИ, но е необходима по-голяма ангажираност и прозрачност при определянето му от страна на политиците. След като комисията трябва да е едновременно финансово независима и зависима от решенията на парламента, редно е тези решения да се взимат въз основа на обективни и прозрачни критерии. В тази посока могат да се използват както добрите практики от други страни, така и институционалната подкрепа на международни институции като Европейската банка за възстановяване и развитие.

Всички обвиняват комисията – политици, работодатели, домакинства, но нейната работа зависи в голяма степен именно от политиците. КЕВР е ограничена както от приетите закони, включително „задълженията към обществото”, така и от политическия натиск, така и от инструментите, с които може да борави. Ако от нея се иска добра работа, следва да ѝ се дадат адекватните за нея инструменти.