Голямата игра с минималните прагове

И тази година договарянето на минималните осигурителни прагове по браншове създаде напрежение. Казусът се завъртя и приключи в рамките на няколко дни след неочаквана намеса на премиера. Големият въпрос обаче остава – защо половината от икономическите сфери не пожелаха договаряне и как административният подход ще се отрази на пазара на труда. Възниква и въпросът дали работодателите, които отказаха да се споразумеят, може да излязат големият губещ в тази игра.

Във всички случаи липсата на споразумение в няколко десетки сфери е лош сигнал, водещ до различни изкривявания на трудовия пазар – съкращения, ниски заплати при по-високи осигуровки, преминаване на непълно работно време и други, коментира за Investor.bg Иван Нейков, председател на Балкански институт по труд и социална политика.

Всъщност минимални осигурителни прагове се договарят между работодателите, бизнеса и синдикатите вече 12 години. Досега нито един министър на труда, като изключим служебния Йордан Христосков от миналата година, не е упражнил правото си на административно налагане на ръст на праговете. Тази година обаче социалният министър Ивайло Калфин изненадващо упражни това свое законово право.

И така Калфин обяви, че минималните прагове в недоговорените икономически дейности, които се оказаха 37 на брой, ще бъдат увеличени със 7,5%, като се изключи тютюневият бранш. Впоследствие, след намесата на Бойко Борисов, и тази икономическа сфера бе включена в списъка. Постигнатите споразумения се отнасят до 48 сектора, а в останалите 37 сектора партньорите не се разбраха и повечето ще бъдат засегнати от административно наложения ръст.

Изключението на Калфин бързо бе коригирано въпреки представените обективни аргументи. Според министъра осигурителните прагове в тютюневия бранш не трябва да бъдат вдигани заради липсата на растеж в отрасъла. Позицията на премиера обаче обърна нещата с мотива да не се подхожда избирателно.

„Това, което всъщност се случи, беше неочаквано за работодателите от тези 37 сфери“, коментира Иван Нейков. Той обърна внимание, че тази година половината от икономическите сектори въобще не са пожелали да преговарят, което на практика ги поставя в по-неизгодна позиция.

Нейков подчерта, че става дума за няколко десетки отрасъла, за които наложеният ръст от 7,5% се е оказал висок, тъй като не са излезли от кризата, но откри в поведението им тактическа грешка. По думите на експерта е било възможно да предложат минимален ръст от 1-2%, но те не са го направили и сега ще са принудени да вдигнат праговете с цели 7,5%. Нейков предположи, че е възможно тези работодатели да са останали с грешно впечатление от практиката от минали години, когато министрите не са налагали административен ръст. Именно за тези работодатели се задава тежка 2016 година, прогнозира Иван Нейков.

Неговото очакване е, че работодателите от икономическите дейности, които все още са в криза, ще продължават да дават ниски заплати, но в същото време ще са длъжни да правят осигуровки на по-високи прагове, което е отдавна позната некоректна практика на пазара на труда у нас. Друга очаквана възможност е работниците да бъдат назначавани все повече на непълно работно време, което също би спестило от осигуровки. Възможна последица е и редуцирането на работни места за сметка на по-високи възнаграждения.

В същото време работодатели отново извадиха на дневен ред идеята за отмяна на изискването за ежегодно договаряне на минимални осигурителни прагове по длъжности и икономически сектори, защото ефектът от тях е негативен. Според Иван Нейков има основания за преразглеждането на този инструмент, тъй като засега няма обективен анализ за ефективността на минималните осигурителни прагове. Време е за коректен анализ за смисъла от праговете, категоричен е експертът.